Browsed by
Автор: admin

Храм „Рождество Богородично“, гр. Симитли

Храм „Рождество Богородично“, гр. Симитли

История на храма

 

До 1912 г. Симитли е било село, населявано главно с османци – мюсюлмани по вяра. През 1912 г. VІІ Рилска дивизия превзема Симитли. След „войните за национално освобождение” в Симитли започват да прииждат християни от околните села Тросково, Ораново, Сърбиново (Брежани). Пристигналият през 1938 г. в Симитли като енорийски свещеник отец Борис си спомня: „…Симитли е било турско село. Народа който заварих тук беше сбирщина, слязъл от разни места без традиции, обичаи. Цялото население на Симитли наброяваше около 700-800 човека в едно с цигани, турци, евреи и арменци и др.”

Още от 1920 г. започват плановете за строителство на православен храм в Симитли. Построеният храм е осветен през 1929 г. от Неврокопския митрополит Макарий. Храмът е замислен като храм-костница, където да се съхраняват костите на загиналите за освобождението на Симитли. По-късно обаче тази идея е изоставена. Църковното настоятелство решава на няколко метра до храма да се построи паметник, в който да бъдат положени останките на героите. Построеният храм представлява еднокорабна базилика, завършваща с олтарна апсида на изток, и с трансепт (на север и юг).

Днес са запазени икони от ранния период на храма, които са всъщност иконите на иконостаса – дарени от по-заможните семейства в Симитли. От 1991 г. до 1993 г. се извършва и изографисването на храма под ръководството на главния зограф Никола Господинов от София. Скоро след това храмът е разширен, като се добавя странично крило (параклис „Св. Стилиян”, осветен през 2015 г. от Неврокопския митрополит Серафим) и „портик”. Към храма се открива и неделно училище.

Името на протойерей Борис Китанов Петров е свързано и до днес с историята на храма в съзнанието на симитличани. Самият отец Борис в спомените си разказва за първите си мигове като енорийски свещеник, завеждащ храма в Симитли: „Храма беше празен, а оттам и беден. Нямаше на какво да се разчита. Вярващите слагаха по иконите някакви стари грохчета. А ние ги събирахме и хвърляхме в Струма. Свещи не се продаваха. Дарове не постъпваха. Малко вярващи влизаха в храма и приходите за църквата и за свещеника се свеждаха до нула. Останах изненадан, когато настоятелството ми поднесе дълговете на църквата от строежа. Задължения към БНБ, към Топлийски, към иконописци, резбари, към Докатичевско Църковно настоятелство и др. Това съвсем ме отчая, тъй като нямаше приходи, а полиците пристигаха до настоятелството за изплащане. Вярно е, че след войната полека лека храма почна да се оживява. Тъй като народа от околните села слезе тук, а те си идваха с някои традиции и бяха по-религиозни. Почна това нещо да се чувствува и в храма. Плановете за свещите подсилиха прихода на църквата… Вярващите почнаха да дават много и богати дарове. А те бяха 100% приход. Вярващите започнаха да записват литургии, годишни имена, които сега достигат до голямо число. Всичко това говореше, че работите ще се оправят. И наистина успяхме и се разрешиха почти всички проблеми, които стояха на съвестта ми и чакаха разрешение.”

 

* Спомените се публикуват с допуснатите грешки в тях.

 

Енорийски живот

Всяка неделя и на празник се служи Света Литургия.

Храмов празник: 8 септември (Рождество на Пресвета Богородица)

 

   Църковен музей

Снимките са на Православния информационен център на Неврокопска света митрополия

 

Забележителности

На няколко метра северно от храма се намира паметник-костницата на загиналите за освобождението на с. Симитли.

На около 6 километра североизточно от храма се намира и доста добре запазената средновековна крепост над Симитли.

Храм „Св. Успение Богородично“, с. Бараково

Храм „Св. Успение Богородично“, с. Бараково

История на храма

  Село Бараково е разположено на територия, обитавана от дълбока древност. Околността е изпълнена с развалини от древни строежи, културни и исторически паметници. От направените разкопки в землището на селото е открито римско „Тържище”, където са открити над 3100 късноантични монети, някой от които датират от периода 318-319 г, отпечатвани при царуването на светия равноапостолен цар Константин I. В местността „Църквето” са запазени и останките на църква, която народната памет свързва с почитанието към св. Теодор. По данни на местните жители, тази църква е била почитана преди преместването на селото в днешната територия.

  След освобождението на селото от турско робство през 1912 г. тук се заселват православни християни от стария чифлик разположен по-горе и по желание на напускащия селото бей, турската митница и земята около нея се дава да построяване на църква. Новата църквата „Успение на Пресвета Богородица” се намира в непосредствена близост до моста над Река Рилска, която разделяла Княжество България и Османската империя. Преустройството на митницата започва през 1913 г. и продължава до 1920 г. Майсторите на храма са Мите Атанасов Донин, Чиме Митев, А. Митев, Хр. Митев, В.Томов, Ан. Христов и Ст. Воденичарски, дарители са много семейства.
На 20 октомври 1920 г. Неврокопският митрополит Макарий освещава църквата. В духовно-административно отношение от 1894 г. селото принадлежи към Неврокопска епархия, Благоевградска духовна околия.
След освещаване на храма, новата енория включва около 80 – 85 къщи и първи свещеник е Здравко Бозаджийски.
За строежа на храма е използван дървен материал, обработен и дарен от Балабановата фабрика, която в този период е най-големия завод за производство на хартия на Балканския полуостров и се намира в землището на с. Бараково, в близост до храма. Балабановата фабрика дава прехрана на почти 1000 човека, които получават безплатни жилища, медицински услуги, дърва, ток и други. Фабриката разполагала със собствена електроцентрала, железница, болница, пожарна команда, училище, детска градина, старчески дом, кино. През 20-те години Балабанов назначава на работа във фабриката около 300 белогвардейци – дворяни, генерали, доктори, полковници, писатели. Те са носители на духовност и култура, създават се духов и симфоничен оркестър, кино, театър, оперетен състав, красив парк. Към църквата „Успение Богородично” се сформира голям църковен хор от белогвардейци, за радост на местното население.
През 30-те години на века, във фабриката работи и големия български поет Никола Вапцаров. Той се запознава със своята съпруга Бойка на събора на селото на 28 август 1932 г., когато по стар стил се чества храмовия празник на църквата „Успение Богородично”. На 17 февруари 1934 г. след разрешение на митрополит Макарий, Никола приема свето Кръщение, и след това отец Здравко ги венчава.
На 24 март 1935 г. за Неврокопски митрополит е избран епископ Борис. На 21 май 1935 г., събота, един ден преди Цветница, той посещава Рилския манастир и в 9.00 сутринта влиза в първото село на Неврокопска епархия-Бараково. Пред входа на църквата в селото се събират, в очакване нновия митрополит, всички жители на селото, учителите и учениците от местното училище „Отец Паисий”. Група деца, по свой почин, с росни китки и с „ура” посрещат новия си митрополит и някои от хвърлените цветя попадат в самия автомобил на митрополит Борис. Специална делегация от гр. Неврокоп, начело с архиерейския наместник от гр. Горна Джумая, приветствува митрополит Борис с втъпването му в пределите на Неврокопска епархия, поднася му хляб и сол и му предава короната, мантията и жезъла, символите на архиерейската власт и достойнство. Извършва се след това малък молебен, в края на който митрополит Борис произнася реч, в която силно бликт радостни чувства, ивикани в душата му послучай първото му встъпване в пределите на Неврокопска епархия.
Митрополит Борис е убит 1948 г. по поръчка на комунистическата власт. Следват трудни години за вярващите хора, новата власт ограничава религиозния живот на хората. Епархията се ръководи от митрополит Пимен, а енорийски свещеник на църквата е свещеноиконом Борис Костадинов. По негово време се разширява църковната сграда, като се изгражда кръщелно помещение и канцелария за свещеника.
След падането на комунистическата власт, църковните среди отново преживяват ново предизвикателство – през 1994 г е обявен разкол в БПЦ. Свещениците и народа са разелени до 2004 г., когато с помоща на държавата разкола приключва. През този период за храма се грижи свещ. Димитър Янев. Той благоустроява двора на църквата, създава църковен хор от местни жени, ръководи неделно училище..Отец Димитър заминава за чужбина, а църквата се обслужва от благоевградски свещеници до 2006 г., когато Неврокопския митрополит Натанаил вътворява в Бараково, свещ. Светослав Кючуков.
През 2005 г. по инициатива на общественици на входа на църквата е поставена паметна плоча, по случай 95 години от освобождението на Горна Джумая и Пиринска македония. Плочата е открита официално от президента на Република България г-н Първанов, инициатора г-н Пендев, видни политици и граждани. След откриване на плочата Президента на Републиката разглежда църквата, запознава се с нейната история, разгръща с интерес богослужебните книги и разговаря със свещеника на църквата о. Светослав.
През 2011 г. в църквата „Успение Богородично” гостуват свещеници на селски енории от Румъния, Италия, Норвегия, Франция и Естония. Повода е проект „Интеркултурни методи за развитие на общността” финансиран от ЕС реализиран от богословските училища в Европа. Миряните от с. Бараково ги посрещат в двора на храма с домашни продукти –вино, сладка от ягоди и малини, домашен мед и остават много впечатлени от училището за възрастни.
През 2014 г. църквата „Успение Богородично” посреща новоизбрания Неврокопски митрополит Серафим. На 24 януари след поклонение пред мощите на св. Йоан Рилски, митрополита е посрещнат тържествено в Бараковската църква. Присъстват множество миряни, членовете на Епархийския съвет на Неврокопска митрополия,протосингела на епархията арх. Лукилиан, представители на всички духовни околии, архиерейски наместници, свещеници, софийски семинаристи от епархията, дошли специално за събитието и деца . Сред тях са кметът на общ. Кочериново Иван Минков и кметицата на Бараково Жулиета Лазова.
Днес 2016 г., храмът е в очакване на своята 100 годишнина, която ще чества през 2020 г. Сградата и двора са добре подъжани, изградена е чешма с икона на Господ Иисус Христос. От 5 години към църквата се провежда неделно училище за деца и възрастни. Певци към храма са момчета завършили семинария. Църковното настоятелство е подело инициатива за възстанояване на старата църква в местността „Църквето” и започва през 2013 г да раздава благословен корбан в деня на св. Теодор Тирон.

Енорийски живот

Неделно училище: Петък от 17:00 ч.

06.01 / Йордановден, Св. Литургия, Лития до р. „Рилска“, Велик водосвет и освещаване водите на реката, изваждане на Св. Кръст
Февруари/ Св. Теодор, Св. Литургия, раздаване на корбан за здраве в местността „Църквето“
Томина Неделя/ Великденски празник с деца: „Най-здраво червено яйце“
14.08 / Вечерна служба, опело на Пресвета Богородица, лития около храма
15.08 / ХРАМОВ ПРАЗНИК
8.09 / Рождество на Пресвета Богородица, Св. Литургия, Празник на плодородието, корбан
25.12 / Рождество Христово, Св. Литургия, Посрещане на коледарите в храма

 

Интервю със свещеник Светослав Кючуков

 

– Благословете отче, Тук провеждат ли се свадби?
-Да, във всяка църква може да се провеждат и кръщенета и венчавки. Въпроса е демографски – в повечето села, които са обезлюдени, няма хора. Повечето венчавки са в градовете, където живеят хората.
-Разкажете ни повече за историята на църквата?
-Църквата веднага след освобождението на този край през 1912 г започва да се строи. Не е запазен архив за строежа, но през 1920 г тогавашния митрополит Макарий я освещава. От тогава до сега почти 100 г тази църква функционира, винаги се служи, и събира хората за лошо и най.-вече за добро. За да може в една църква да се служи литургия тя трябва да бъде осветена. Това е последование, което извършва митрополита в съслужение със свещенници.
-Иконите дарени ли са?
-Когато църквата е готова, започва да се обзавежда от вътре, тогава се прави и иконостаса, тогава родолюбиви и богобоязливи християни решават коя икона да дарят на храма.
-Кога е храмовия празник?
-Храмовия празник е скоро на 15 август, защото нашата църква е посветена на успението на Пресвета Богородица.
-Разкажете ни повече за празника Успение на Божията майка.
-Когато наближил земния край на св. Богородица, нейното желание било да се съберат всички ученици на Господ Иисус Христос. Тогава станало чудо, малко преди нейната земна кончина, по чудесен начин апостолите и най-близките ученици и следовници на Иисус Христос се събрали около леглото на което лежала умиращата Богородица. Те станали свидетели на блаженното успение, заспиване на св. Богородица.
-Тук колко свещеника служат?
-В повечето селски храмове в нашата епархия служи по един свещенник.
-От колко години служите тук?
-Вече повече от 10 години, през 2005 г. блаженопочиналия митрополит Натанаил ме въдвори в тази църква и от тогава до сега служа в нея.
-На Вас харесва ли ви работата в църквата?
-Разбира се, работатата в Църквата е по-малко работа и повече призвание. Ако човек не обича работата, Църквата и народа си не би могъл да бъде свещенник, защото ролята на Църквата е да просвещава, да запознава хората с истините на вярата, да им сочи пътя на спасителното Христово учение, така че ние да успяваме да наследим Вечността.
– Как се чувствате като свещенник?
– Много хубав въпрос. За да бъде един човек свещенник той трябва да има някакви добродетели. Той трябва да се опитва, да събира в себе си доброто и да го дава на останалите хора. Още повече, че в днешното съвремие не остана много и трябва да има един стълб, крепител на истината и това е светата Църква.Когато ние отиваме в Църквата ние отиваме да се помолим но и да се осветим, точно това освещаване е приемане на доброто от Бог.
– Има ли неделно училище?
– Да, към църквата има неделно училище за деца, част от които скоро се завърнаха от летния детски православен лагер в манастира „Св. Вмчк. Георги” в Хаджидимово.
– Как ще чествате храмовия празник?
– Празникът ще започва още от предходната вечер на 14 август, когато се отслужва Опелото на св. Богородица, подобно на Опелото на Иисус Христос на разпети Петък. В църквата ще се изнасе за поклонение плащеницата с образа на св. Богородица и ще се извърши специално последование от молитви и песнопения. На сутринта на 15 август рано сутринта ще започне утрината служба, след това св. Литургия. Песнопенията на службите ще се изпълняват от певци, а на св. Литургия, както всяка година тази за наша голяма радост ще гостува женския хор от църквата „Въведение Богородично” в Благоевград. След св. Литургия ще се раздаде и корбан за благословение на вярващите, дошли да почетат празника.

 

Интервю с Иван Панайотов

 

Посещаваме музея на семейство Панайотови, посреща ни Иван Панайотов- по-големия от братята, които са се заели с нелеката задача да възстановят спомените за времето, когато Балабановата фабрика е работила. За последните години сем. Панайотови успяват да направят музей в който събират всичко от фабриката ето повече за тяхното дело:
-Намираме се пред локомотив на малко влакче, точно пред вашата къща какво е то?
-То е част от железницата, която е пътувала до Рилския манастир. Ние имаме желание да възстановим влакчето, което е пътувало, за сега то ще се движи само в района на завода. Предвиждаме и музея да се премести на територията на фабриката, като ще има нови неща свързани с производствения процес-макет на машините, лекърския и зъболекарския кабинет и други неща, които са били предоставяни безплатно на работниците на фабриката от сем. Балабанови. Те са се грижили много за работниците, безплатни дърва, въглища, обувки, квартири за живот и много други неща. Имало е библиотека с над 7000 книги и библиотека на щат, радиоуредба за района, оркестри – симфоничен, духов и мандолинен състав. През 20-30 години тук са работили около 300 белогвардейци, които донасят със себе си културата.
-Какво има във вашия музей? -Сбирката съдържа много снимки – като започнем от тези на Иван Балабанов и неговата съпруга, на нас децата, които живеехме тук, от цялото предприятие, болницата,бръснарницата, администрацията и много други има планове на фабриката и някой от машините, на бараковския поет Биньо Иванов, инструменти от музикалните състави, детайли изработвани от фабриката, от първите телефони, документация и много други.
-Какво знаете за църквата „Успение Богородично” в този период?
-Изцяло дървения материал, гредите за църквата и за моста са даден от фабриката. До 50 години беше жив последния майстор, албанец, който е участвал в строежа на моста. Много от местните хора и белогвардейците са работили на доброволни начала за построяването и. Имало е и дарители -Душкови, дедо Коте, дедо Филе и други. Никаде не са записвали, хората са давали каквото са имали.
-В църквата видяхме, че има ваша дърворезбована икона.
-Да, след като консултирахме се в къщи, закупихме дървения материал и решихме да я подарим на черквата. Последната седмица работих отвън пред църквата,защото иконата е толкова голяма, че нямаше да излезе през вратите в къщи. Диаметъра на иконата е 2.10. Подарихме я през 2004 г. Дойде дядо Натанаил и я освети. Събраха се много хора, беще много тържествено. Това е икона на Св. Богородица с младенеца . Ширшая небес, това рисувана икона на Атон, видях я и реших да я направя дърворезба. За спасение на цялото ми семейство.

 

Интервю с дядо Станчо Стоев /жител на селото/

 

Разговаряме с дядо Станчо Стоев на 80 години, той е работил в книжната фабрика, като електротехник, днес е пенсионер и с голямо желание и любов помага в подръжката на църквата и църковния двор –негови са щъркелчета в двора, мелничката, малкото черешово топче и повечето от рисунките в детския кът на църквата.
-Дядо Станчо, от колко време се грижите за църквата?
-От няколко години -10 години, от както е дошъл сегашния свещенник. Нашата църква е много хубава.
-Дядо Станчо, какво ще ни разкажете за църквата.
-Първоначално хората от селото са живеели по-горе в „Махалата”, след след 1912 г. селото се освобождава от турците, хората са дошли тук и са започнали строежа на църквата. Имало е много емигранти от Русия, които са настанени в завода. Те правят църковен хор и участваха като имаше служба. Много от хората са дарили иконите на храма и техните имена са написани по тях.
-Дядо Станчо, какво си спомняте за завода?
-Много неща си спомням, защото тук е минал живота ми, дори съм направил албумче със събрани спомени. Книжния завод е произеждал 29 вида хартия и е давал препитание на много хора в Рилското корито.Собственика на фабриката се е грижил за работниците – храна, жилища, вода, хората са работили спокойно, имали са детска градина, здравна служба, стол, всичко обзаведено, хората бяха щастливи. Ако погледнете завода със комина, прилича на кораб с мачта. Имаше много деца, като цъфнеха тополите бяха като снежинки, бели, бели.
-Какъв е бил културния живот?
-Имаше библиотека, забави, театър и кино. За празниците имаше големи подготовки, представяха се пиеси, особено срещу Коледа, всички отиваха със семействата си. Оркестрите свиреха. Руснаците бяха аристократи, много образовани, владееха френски език, образоваха селските деца не само по езици, но и по литература, математика, музика.
-Вие учил ли сте езици?
-Веднъж отидох при една бабушка тук от завода. Тя ме попита дали знам руски, аз се опитах да чета, ама хъка, мъка…Тогава тя започна да ми преподава и по руски и по френски.
-Какво свързва църквата с големия поет Никола Вапцаров?
-Никола Вапцаров се запознава с Бойка тук на бараковския събор на 28 август, когато се празнува успението на св. Богородица по стар стил. Те са имали голяма любов и се венчават тук в нашата църква. Той е работил в завода от 1932 до 1936 г, като огняр и мащинист. Писал е много добри стихове и ние се гордеем с неговото творчество. През 1953 г се направи филм „Песен за човека” в който ние участвахме. Така в нашите сърца остана великия български поет Никола Вапцаров.

 

Забележителности

В селото може да посетите читалище „Никола Вапцаров“
На 8 км от селото се намира областния град Благоевград
На 30 км отстояние се намира Рилският манастир

Храм „Св. Петка“, с. Полена

Храм „Св. Петка“, с. Полена

История на храма

  Село Полена се намира в близост до с. Крупник, общ. Симитли и отстои на 94 км от София. През него минава река Сушица. Намира се на 360 м надморска височина.
Според народното предание през XVII век на това място се заселват жители на Крупник, за да не бъдат помохамеданчени. Образуват две махали, като едната от тях (Долна Сушица) по-късно е преименувана в Полена.

  Построяването на църква в Полена води началото си от аязмото, намиращо се на северния край на селото, на което идвали хора от близо и далеч и получавали изцеление от своите немощи. Като израз на благодарност към света Петка, на която било посветено аязмото, местният свещеник Лазар Ханджийски отслужвал водосвет, а жителите на селото правели курбан за здраве.
Строежът на храма започва на 13 октомври 1994 г. с тържествен водосвет. Тогава е положен и основният камък в присъствието на множество жители на селото.
Бързото изграждане на Божия дом станало с помощта на много дарители, дали своята лепта и труд, благодарение на будните жителите на селото, църковното настоятелство при църквата „Св. архангел Михаил” в съседното село Крупник, местни предприятия и с държавна помощ. Иконостасът на храма е дело на иконописеца Вангел от с. Михнево, Петричко, който нарисувал иконите на целия иконостас през 2002 г. Над царския ред има празничен ред икони, които проследяват в образи земния живот на Господ Иисус Христос.
Дърворезбата на иконостаса е започната през 2002 година и работата все още продължава. Бродерията и изработката на плащаницата, олтарната завеса, покривката на светия престол и свещеническите одежди са дело на сестрите от Врачешкия манастир „Св. Четиридесет мъченици“ край Ботевград.
Църквата в село Полена е осветена на 27 септември 2003 г. от Неврокопския митрополит Натанаил в съслужение със свещенослужители от епархията и при сладкогласното пение на църковния хор при Софийската духовна семинария. През 2010 г. е открито и православно неделно училище, в което се обучават около 20 деца от селото.

 

Енорийски живот

Всяка Неделя и на празник се служи Света Литургия.
14 октомври: ХРАМОВ ПРАЗНИК

 

Забележителности

Село Полена се намира в близост до с. Крупник, община Симитли и на 24 км. от Благоевград

Храм „Св. вмчк. Димитър Солунски“, с. Марулево

Храм „Св. вмчк. Димитър Солунски“, с. Марулево

История

  Село Марулево е разположено в полите на Югозападна Рила, на 7 км от Благоевград. След табелата на входа на Марулево по отклонението вдясно продължава път, който води до православния храм „Свети Димитър“ – най-ценното достояние на местните жители.

  Черквата „Св. Димитър“ до с. Марулево прави силно впечатление със своята богата и разнообразна стенопис, с библейски сюжети и сцени. Тук съжителстват достолепните образи на цял сонм светии – от старозаветните пророци, та до новозаветните мъченици. Вътре в храма, върху стената до входа стои надпис, че „от началото на лето 1860-о се е сътворил светият божествен храм на името на свети великомъченик Димитри“. От надписа научаваме, че освещаването е станало през 1863 г., а изписването на образите е извършено през 1893 г. от творци от Банската художествена школа под ръководството на Георги Митов с помощта на местните жители Андон Мицов, Мано Николов, Стоимен Петрев, Стойне Ильов. Стенописите са в тъмни тонове и се характеризират с наивизъм и простота в краските. Същата година е направен и иконостасът с резбовани двери и венчило.
Храмът представлява трикорабна псевдобазилика с открита галерия от запад и юг. Дъсчените тавани са оцветени и апликирани.
Духовното родство между Църква и училище през Възраждането е изразено и в пространствената близост на храма и сградата на селското училището, които някога били в един двор. Училище „Христо Ботев“ е закрито през 1973 г. поради липса на ученици. Отляво на храма има вкопана в земята изоставена кирпичена постройка – това е старата кръщелна.
Църквата е изцяло построена от местните хора, материалите също били осигурени от тях. Керемидите за покрива също са изработени тук на място, както и кирпичът, с който е застлан подът. Дебелите носещи греди, които и днес здраво държат храма са от дървета, докарани от 30 км – чак от гората на сегашния резерват „Парангалица“ в Рила. А 30 години по-късно, когато през 1890 г., започва изработването на стенописите и дърворезбата, се притекли на помощ като дарители и православни християни от съседните села. Най-голямата подкрепа дошла от жители на село Хърсово, където имало доста богати хора, които дарили средства за изографисването.

Енорийски живот

26 октомври: ХРАМОВ ПРАЗНИК

Забележителности

Село Марулево се намира в подножието на Рила планина, която е прекрасна дестинация за зимен и летен туризъм.
На 7 км. от селото се намира областният център Благоевград

Храм „Св. Архангел Михаил“, с. Крупник

Храм „Св. Архангел Михаил“, с. Крупник

История

  Село Крупник е най-голямото село в община Симитли и се намира на 7 км югозападно от Симитли в полите на западната част на Малешевска (Крупнишка) планина, на около 20 км от Благоевград преди Кресненското дефиле, нагоре по поречието на р. Струма. До селото се стига като се мине по мост над реката вдясно от главния път.

  Крупник е носител на много богата история още от древността. В редица източници селището се посочва като голям търговски център с име гр. Крупа (произлиза от „крупно” – голямо). През ХV-ХVІ в. селището е било център на епархия, начело с епископ.
През втората половина на ХVІ в. митрополит на Крупнишката епархия е Йоасаф. По негова инициатива е изработено ръкописното четвероевангелие, известно като Крупнишкото евангелие. През 1577 г. митрополит Йоасаф подарява евангелието на Рилския манастир. Четвероевангелието е майсторски обковано от софийския златар Матей с позлатени сребърни корици. Днес то се съхранява в музея на Рилския манастир.   Строежът на църквата “Св. архангел Михаил”, която се намира в центъра на селото, започва през 1932 и завършва през 1935 година. На 21 ноември 1935 година Неврокопският митрополит Борис освещава храма. Църквата е кръстокуполна, с два купола – един по-голям и един по-малък. Архитект и строител на храма е майстор Раденко от с. Трекляно, Кюстендилско.
Иконите и дърворезбата са от 1935 година, дело на Разложко-банската школа. Стенописите са рисувани през 1971-1974 година от художника Пантелей Сеферов от Костур. През 1985 година храмът е облицован отвън с нареченски бигор, а околохрамовото пространство е оформено и озеленено през 2004 година.

Енорийски живот

Всяка Неделя и на празник се служи Света Литургия.
26 октомври: ХРАМОВ ПРАЗНИК

Забележителности

Най-близкият областен град до селото е Благоевград – 22 км.

Храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“, с Градево

Храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“, с Градево

История на храма

  Официално се приема, че храм „Св. Николай” в махала Овнарска, с. Градево е създаден през 1861 г., за което свидетелства мраморната плоча пред Царските двери.
Легендата разказва за жена на име Велика, чийто гроб се намира до апсидата на храма. „Баба Велика”, както я наричат местните люде, сънувала, че на това място има заровен котел със злато, което трябва да се извади и да се използва за построяването на храма. Скоро след това започнал градежа на храма.

В строежа на храма участват и майстори от Самоков, както свидетелствува една вече счупена плоча с надпис при храма. „Лето 1860” е изписано пък на купола на храма – до лика на Христос Пантократор. Според един „Списък на енориите и свещениците от Неврокопска епархия през 1928 г.”, съхраняван в Държавен архив-Благоевград, храмът е осветен през 1864 г. В друг сходен списък, само че от 1937 г., е посочено, че храмът е осветен през 1860 г.

Пред Царските двери в храм „Св. Николай” е поставена мраморна плоча с имената на ктиторите на храма (Велика, Коста и т. н.), а в средата на тази плоча е двуглавият орел – символ на Вселенската патриаршия.

Местните разказват, че по време на Балканските войни (1912-1913) в района на храм „Св. Николай” се водели едни от най-тежките сражения между българската и гръцката войски.
В едно писмо до митрополит Макарий от 22 юни 1925 г. свещеник Сотир Николов съобщава, че храм „Св. Николай” не притежава никакви недвижими имоти.

Към 1928 г. в градевската махала Овнарска има 85 къщи. Енорийски свещеник, обслужващ храма там, е ръкоположеният на 6 февруари 1910 г. за свещеник Сотир Николов, имащ килийно образование. Към 1937 г. в махала Овнарска на село Градево има 88 къщи и 121 православни семейства. Свещеникът, обслужващ храма в махалата, е свещеник Стоил Н. Цицков. Той е завършил ІІ гимназиален клас. Роден е на 3 март 1895 г. и е ръкоположен на 9 юни 1930 г.

В годините на социализма – като част от предприетата от властта акция на „воинстващ атеизъм”, храмът в махала Овнарска е занемарен. Местните хора разказват, че камбаната му била задигната някъде по Разложко.

С идването на демокрацията след 10.11.1989 г. възкръсва за нов живот и храмът в Овнарската махала. Местни жители започват да правят курбани за здраве веднъж годишно (на 6.12 – когато Църквата е отредила да се чествува паметта на св. Николай Мирликийски). Започва и реставрацията на храма.

Храм „Св. Николай” представлява кръстокуполен едноапсиден трикорабен храм, с два входа – един от юг, един от запад. Местните възрастни хора разказват, че някога са влизали от западния вход и са излизали след края на литургията от южния. Над западната порта има ктиторски надпис с лика на св. Николай Мирликийски. От двете му страни са двамата архангели Михаил и Гавраил. В този надпис се споменава отново името на баба Велика и годината 1861.

Иконостасът, амвонът, архиерейският престол и „мирянските тронове” са запазени в автентичен вид. Иконостасът не завършва с Разпятие, а с три слънчеви кръга.

 

Енорийски живот

На храмовия празник се служи Света Литургия.
Храмов празник: 6 декември (Никулден)

Храм „Св. вмчк. Димитър Солунски“, с. Брежани

Храм „Св. вмчк. Димитър Солунски“, с. Брежани

История на храма

  През 1847 г. в село Сърбиново (дн. Брежани) е изграден храм „Св. Димитър Солунски”. Една историческа справка от 1961 г., съхранявана в Държавен архив-Благоевград, ни дава сведения за съществуването на епиграфски паметник на южната стена над входната врата, където била спомената 1847 за начална година за църквата. Храмът е осветен две години по-късно от мелнишкия митрополит Дионисиос Тапинос (1799-1881). Архиереят разрешил до култовата сграда да се построи и училище, но при условия, че занятията в него ще бъдат водени на гръцки език. Привидно властимащите старейшини в Сърбиново се съгласили, но никога не позволили на децата да се обучават на гръцки език.
Храмът представлява трикорабна едноапсидна базилика. При олтарната апсида се вижда преизползване на по-стари камъни. Портата на храма е ниска, за да може влизащият в Божия дом – без значение от етнос, пол, религия, занятие и обществен статут – да сведе глава пред Господ. От всички страни храмът има вписани с тухли кръстове по стени. Храмът разполага с вътрешен двор, заграден с каменен зид. Някога този зид не е съществувал, а на негово място се извисявал дървен навес с дървени подпори. В градежа на храма са използвани каменни плочи. Според местните хора, тези каменни плочи били добавяни от местността Белите брегове край селото. Предполага се, че майсторите, които са изграждали брежанския храм, са същите, издигнали и храма в село Бобошево. През първата половина на ХХ в. е издигната от запад камбанарията.

Иконите са дарения от местните хора. Стенописи има в олтара. Наскоро в северната страна на наоса също бе открит стенопис от първата половина на ХХ в., изобразяващ свети Димитър. Иконите са дарения от местните хора. Художественото изпълнение е дело на Банската художествена школа. Зографи от Берово също са представени чрез техните творби, както и майсторите, изографисали и храм-паметник „Св. Александър Невски”.
В началото на ХХ в. в църквата богослуженията се водели от свещеник Найден. Местното предание разказва, че в местната структура на ВМОРО била извършена кражба. Откраднати били пари на Организацията. Щом разбрал за това Яне Сандански и околийският войвода на Горна Джумая Сава Михайлов пристигнали в Сърбиново. Селяните посочили единодушно крадеца – свещеникът. Наред с това Сандански разбрал от селяните в Сърбиново, че са идвали хора, които ги подмамвали да го предадат на османския аскер. Яне обяснил на хората, че е в Сърбиново да прегледа сметките на поп Найден, но свещенослужителят се скрил в мазето на къщата си. Четниците стояли пред попската къща в продължение на 11 дни, защото всички тефтери със сметки били в неговите ръце. Един от четниците взел за заложник едно от децата на поп Найден и слязъл с него в дълбоките зимници на попската къща. Свещеникът бил принуден да се предаде и признал, че той изхарчил общите пари.

След Горноджумайското въстание от 1902 г. като наказателна акция срещу въстаналото българско население изпратените османски войски опожаряват храма. Местните хора разказват, че османските власти платили на цигани да подпалят храма отвътре. Въпреки това местните намират сили и начин да възстановят своя молитвен дом отново. По време на Междусъюзническата война от 1913 г. култовата сграда е отново опожарена от гръцките войски. Вследствие на пожарите летописната книга и голяма част от храмовата документация са унищожени. С възстановяването на храма се натоварва протойерей Найден Златков. През 1925 г. храмът е възстановен в сегашния си вид. В същата година е осветен от Неврокопския митрополит Макарий. По времето на митрополит Макарий в храма е донесен свети антиминс с пришити в него мощи. През 1927 г. Църковното настоятелство към храма се сблъсква с голям проблем – липсата на свещи, просфор, тамян и елей. Наред с това Протоколната книга на Църковното настоятелство към храма свидетелства за честа смяна на членове на Църковното настоятелство.
Храмът развива социална и мисионерска дейност. Протокол №1 от 15.02.1931 г. свидетелства, че Църковното настоятелство към храма е взело решение книжните икони, които до този момент се съхраняват в култовата сграда, да се подарят на бедните семейства в селото. С писмо №13 от 3.2.1939 г. пък митрополит Борис Неврокопски разрешава на местния енорийски свещеник да покръсти в християнската вяра родената в град Варна Ресмие Кязим Алиева, решила да живее в село Брежани. Митрополитът нарежда на свещенослужителя да запознае новопокръстената с християнския мироглед и с християнската догматика.

Протоколната книга на храма свидетелства и за икономическото състояние на храма. Църквата е разполагала с имоти в местностите „Св. Петка”, „Св. Николай”, „Полето”, „Света Богородица” и ги давала под наем, за обработване от местните селяни.
Тази година храмът честваше 170 години от своето създаване със Света литургия, участие в която взе и митрополит Серафим Неврокопски.

Енорийски живот

Всяка неделя и на празник се служи Света Литургия.
Храмов празник: 26 октомври (Димитровден)

Храм „Св. Преображение Господне“, гробищен парк Благоевград

Храм „Св. Преображение Господне“, гробищен парк Благоевград

История

  Църквата „Свето Преображение Господне“ се намира на територията на старите гробища в Благоевград.
Първоначално на мястото е имало параклис, който през 60-те години на XX век се преустройва в настоящия храм.
Църквата е еднокорабна базилика, отвън облепена с камък. Иконите на иконостаса са рисувани от руския йеромонах и иконописец Николай Шелехов.
Около църквата „Свето Преображение Господне” се намират и гробовете на много свещеници живяли и служили в Благоевград.

Енорийски живот

6 Август: ХРАМОВ ПРАЗНИК
По традиция на този ден се освещава първият плод на лозите – гроздето и се раздава на вярващите за благословение.

Храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“, кв. „Грамада“, Благоевград

Храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“, кв. „Грамада“, Благоевград

История на храма

  Строежът на църква „Св. Николай Летни“ в Благоевградския квартал „Грамада“ започва в периода 1990 – 1991 г. След десетоноемврийските събития хората са обхванати от религиозен ентусиазъм, тъй като до този момент са били спирани да изразяват своите религиозни потребности. Населението на квартала решава, че е удачно да си има свой храм. В строежа се включват много хора и помагат, кой с каквото има възможност – пари, строителни материали, майсторлък и доброволен труд. Много от майсторите, които са го строили в последствие споделят за голямата си радост от това, че ще имат храм в квартала, който да обслужва нуждите им.

  Църквата е осветена на 9 май 1995 г. от тогавашния Неврокопски митрополит Пимен. На тази дата Православната църква чества пренасяне мощите на св. Николай Мирликийски Чудотворец от град Мир (област Ликия) в днешния италиански град Бари.
Първи свещеник е Георги Илиев, който е и инициатор за построяване на църквата. В тежките години на разкола в БПЦ, храма е обслужван от свещеник Николай Иванов, след него и свещеник Ангел Боянов. През 2010 г. Неврокопският митрополит Натанаил въдторява в храма свещеник Светослав Кючуков.
През есента на 2010 г. към църквата митрополит Натанаил благославя дейността на първото в Благоевград православно неделно училище с учител богослова Спас Мичков. На откриването присъстват областния управител на Благоевградска област г-н Валери Смиленов, председателя на общинския съвет г-н Хаджигаев и общинския съветник г-н Роячки.
Към храма започват да се организира редица базари, тържества, беседи с миряни, с посетителите на пенсионерския клуб в квартала, поклонически пътувания и прожекции на православни филми.
През 2011 г. църковното настоятелство започва да организира и великденски конкурс за „Най-здраво червено яйце“ –включват се много хора, не само от квартала, но и от града. През лятото на 2011 г. към Православното неделно училище се провежда и курс по дърворезба с ръководител г-н Иван Панайотов. Няколко от децата от неделното училище печелят първи места на регионалния етап на националния конкурс „Бог е любов“, със свои дърворезби, приложно изкусво, стихове и есета.
През летните месеци на 2012 г. към църквата се провежда Православна музикална студия с ръководител г-т Радко Енчев. Деца и възрастни разучават песнпенията на св. Литургия с желанието да бъде сформиран църковен хор. Идеята остава не реализирана.
За Рождество Христово през 2012 г с помощта на мирияни в двора на църквата започва да се изгражда коледен кът за деца с Рождественска ясла и фото кътчета.
В следващите години се организират редица мероприятия с деца и възрастни, сред които участие в детските православни лагери в манастира „Св. вмчк. Георги“ в гр. Хаджидимово, православни походи и пътувания.
За храмовия празник на 6 декември 2016 г. към църквата отваря врати и доброволческа кухня за бедни. Първата гозба е осветена от архимандрит Епифаний, протосингел на Неврокопска св. Митрополия. Първоначално кухнята храни 30 човека, но в последствие техния брой се увеличава.

Енорийски живот

Всяка Неделя и на празник се служи Света Литургия.
9 май: ХРАМОВ ПРАЗНИК „Пренасяне св. мощи на св. Николай Мирликийски“.
6 декември: ВТОРИ ХРАМОВ ПРАЗНИК

Доброволческа кухня за бедни: всяка неделя след св. Литургия

 

Интервю със свещеник Светослав Кючуков

 

– Благословете , отче. Разкажете ни повече за църквата „Св. Николай” в кв. „Грамада”.
– Храмът „Св. Николай“ в кв. „Грамада” е сравнителн нов. Строежът му започва 90-те години на миналия век, когато след десетоноемврийските събития един ентусиазъм обхваща хората, които до този момент са били спирани да изразяват своите религиозни потребности. Населението на квартала решава, че е удачно да си има свой храм. Църквата е построена с доброволен труд и средства на жителите на кв. „Грамада”. Много от майсторите, които са го строили са още живи и могат да ни разкажат за своите чувства , мисли и радост, от това че ще имат храм в квартала, който да обслужва нуждите им.
– Трудно ли се е построил храма?
– Да, един храм се строи трудно. За да има храм, първо трябва да има належаща нужда. Много наши съвременници се втурнаха да направят църкви и параклиси, но голяма част от тях не успяха. Църква се прави тогава, когато хората имат нужда от нея. Ако пристъпим към идеята за строеж на храм, само за да го има, за наше успокоение или нещо трудо, то става трудно. За да се построи църква, тя трябва да има нужните разрешителни от Общината, след това трябват средства за тухли, бетон, желязо, план, за вътрешното обзавеждане. Всяка една част на храма е специфична и не се произвежда от много хора, например дърборезбата на иконостаса, трябва да е по точно определен модел, не може да има елементи, които не са църковни. Малко хора се занимават с това, а те трябва да бъдат добре подготвени, а процесът на изграждане продължава дълго във времето.
– Иконите даряват ли се?
– Когато започне изографисването на храма, има такава традиция хората да даряват иконите в храма или тяхното изографисване. За това в много църкви има и надписи, кой е дарил тяхното изписване.
– Разкажете ни за стенописите на храма.
– Стенописите допълват облика на всяка една църква. За съжаление не всяка църква може да си позволи да има стенописи, поради недостиг на средства. Но когато имат стенописи, църквата заблестява в цялата си красота. Древните наши предци са наричали иконите, библия или богословие за неграмотни. Защото много от библейските събития и историята на църквата можем да видим описани в стенописите на една църква, както е и в храма „Св. Николай”.
– Каква е сградата, която е в близост до църквата?
– Тя е била построена с идеята да бъде помощно помещение при храма. Сега тя изпълнява ролята на Православно неделно училище.
– Идват ли деца в неделното училище?
– Да, когато има занимания интересът към тях привлича деца.
– Кога идват най-много хора в църквата?
– Когато са големите църковни празници – на Великден, на Успението на Божията майка. Хората идват в храма с потребност да измолят нещо от Бога или светиите.
– Трудно ли се подържа храма?
– Да. Дори и къщите в които живеем, ако не се подържат и не се направят нужните ремонти, когато трябва започват да се рушат.
– Тук е много красиво, има много цветя. Кой ги подържа?
– С цветята и обстановката в храма са натоварени жените, които продават свещите. Те се грижат за тях, поливат ги и труда им дава плод. За това нашия двор е красив и приятен.
– Сега има ли нужда от нещо в храма? Какво трябва да направи човек, ако иска да дари нещо?
– Както всеки храм и нашия се нуждае от много неща- подръжка, довършителни работи. Редно е, когато човек иска да направи дарение, да се свърже със свещеника и да го попита, от кое в настоящия момент има най-голяма нужда. На практика се оказва, че има много хора, които решават сами какво да дарят, най.често това е икона. Така във всеки храм има много икони на даден светец, които съобразно подредбата на храма, няма как да бъдат изложени.
– Има ли нещо за което вие като свещеник мечтаете да има храма? – Да много неща има, които исам да се случат. Скоро ще се реализира една обща мечта на нашата енория – да имаме кухня за бедни, както и център за обгрижване на семействата на накрозависими и алкохолозависими хора. Това са трудни начинания и са нужни хора, които да помагат, защото досега не сме работили в тази посока.
– Църквата е посветена на св. Николай, разкажете ни за него?
– Нашата църква е посветена на така наречения св. Николай Летни. Тогава се чества е едно събитие, което се е случило след смъртта на св. Николай. Пълното име на празника е Пренасяне светите мощи на св. Николай Мирликийски от гр. Ликия в италианския град Бари.
– Вие ходил ли сте на поклонение пред мощите на св. Николай?
– Да преди десетина години имах радостта да отида в гр. Бари на 9 май, точно когато се чества празника на пренасяне на мощите.
– Как се чества празника там?
– Там празника се чества три дни. Започва със св. Литургия пред мощите на св. Николай. А има и много общоградски тъжества – много тържествено се прави възстановка на посрещане на мощите с кораби и лития до храма, където са положени. Хората изразяват своята огромна радост от това събитие и облечени в дрехи от миналото.
– Днес в православна църква ли са мощите на св. Николай? – Италия е страна, която традиционно изповядва римокатолицизма, за това там мощите са поставени в най-големия катедрален храм в Бари. Това е огромна сграда, а самите мощи са в Руски православен параклис в криптата на цъквата. Но и днес мощите на св. Николай продължават да мироточат и да вършат чудеса.
– Как трябва да се отнасяме към хората, които не са християни?
– Както и към тези които са християни. Не зависимо, че те не изповядват нашата религия, те са наши братя, и към тях трябва да постъпваме толерантно, изпитваме същата любов и нищо чудно, ако служим като един пример за тях, те самите да поискат да станат православни.
– От малък ли искахте да станете свещеник?
– Не, аз също като много момчета исках да стана полицай, конструктор и какво ли още не. Бог има промисъл за всеки един от нас, за това кое за него е най-полезно, за да достигне той до крайната цел на човешкия живот богоуподобяването.
– Защо решихте да станете свещеник? – Това е решение, което не се взима изведнъж. Моя път към вярата беше труден. Семейството ми бе възпитано в атеистичен дух и аз трябваше да измина дълъг път не само за да бъда православен християнин, а и после православен свещеник. Бог винаги ни показва, това, което на Него е угодно и дали искаме или не, става това което Той иска за нас за да се спасим.
– Вие как служите на Църквата?
– Интересен въпрос. Служението в Църквата има много измерения. Първо самия ред на службите, в един храм се служи утринно богослужение, св. Литургия и следобед Вечерно богослужение. Другия аспект в служението на един свещеник е служението му сред хората. Общуването му с хората, той трябва да се интересува от тях, да отговаря на въпросите им. Трябва да има жива връзка между свещеника и еноряшите на храма. Когато един човек се чувства част от енорията, тогава служението на свещеника е пълноценно.

екип „Кандилце“ 2016 г.

 

Интервю с Дядо Митко –
църковен настоятел, който идва в храма от 30 години

 

Дядо Митко – църковен настоятел, който идва в храма от 30 години.
– Как се казвате?
– Бай Димитър или дядо Митко.
– От кога идвате тук?
– От както започна строежа на храма?
– Труден ли беше строежа?
– И беше и не беше, защото хората работеха с желание и всеки помагаше с каквото има и с пари и труд. А и днес има още за дострояване и икони.
– Защо помагаха хората?
– Хората, които обичат Бога трябва да помагат на храма.
– Защо се реши църквата да се казва свети Николай?
– Защото той е велик закрилник и защитник на хората?
– Какво си спомняте от строежа?
– Много майстори, хора, дърводеци, строители, а ние обикновенните хора с кирките и лопатите помагахме.
– А днес помагате ли на храма?
– Да, винаги с каквото мога.

екип „Кандилце“ 2016 г.

 

Интервю с Калинка Обецанова, свещопродавачка в храма

 

Калинка Обецанова, свещопродавачка в храма
– Как се казвате?
– Калинка Обецанова, аз съм свещопродавачка в храма.
– От кога работите тук?
– От 2004 г.
– Харесвате ли си работата?
– Много, защото силно вярвам в Иисус Христос в Неговата майка и във всички светии.
– Знаете ли нещо повече за освещаването на църквата?
– Да, църквата е осветена на 9 май 1995 г. от дядо Пимен, а нейния строеж е започнал 1990 –1991 г. Тогава и митрополитът и дава името на св. Николай Летни.
– Какви по-важни събития си спомняте през годините?
– Храма е много посещаем, особено на големи християнски празници – на св. Георги, св. Димитър. Всяка година на празника на св. Николай правим корбан, който се раздава на миряните.
– Какви хора идват в храма?
– Всякакви хора, идват и много деца.
– Какво питат хората, когато идват в храма?
– Интересуват се кой светия къде се намира в храма, за да му се помолят. Питат за различните молитви, които се четът в храма.
– Защо са сини покривките в църквата?
– Защото синия свят е на св. Богородица. Ние ги сменяме в зависимост от празника. Бели за Възкресение Христово, червени, когато честваме мъченици, зелени, когато са преподобните отци като св. Йоан Рилски Чудотворец.
– Какво знаете за св. Николай?
– Той е роден в град Патара, бил е епископ в гр. Мир, областта Ликия, и за това се нарича Мирликийски. Той е бил защитник на сираците и вдовиците и чува техните молитви.
– На кои светци има икони в църквата?
– На почти всички светци – св. Неделя, св. Димитър, св. Антоний Велики, св. Архангел Михаил и много други.
– Църквата дава ли различни неща на бедните?
– Да грижим се за бедните. Раздаваме корбани, дрехи, храна.
– Много ви благодарим, жеаем ви здраве!

екип „Кандилце“ 2016 г.

Забележителности

В близост на църквата се намира читалищна библиотека „квартал Грамада“.

Храм „Св. Въведение Богородично“, Благоевград

Храм „Св. Въведение Богородично“, Благоевград

История на храма 

Митрополитската църква „Въведение Богородично“ е разположена в красивия възрожденски квартал на Благоевград, наречен „Вароша“.

  Тя е построена през 1844 г. и се нарежда между най-големите и най-представителни сгради, появили се през това десетилетие в България.
Нейният внушителен силует като трикорабна базилика е обогатен още веднъж през 1882 г. с изграждането на нартекса, който преминава край западната й част от северните стени. През 1956 г. се появява галерията с колони, ориентирана в южна посока и завършваща с висока камбанария. В средата на 80-те г. на 20 в. в западната част на двора е оформен монументален, архитектурно-художествен мемориал (гробница) на родословието на Гоце Делчев.
По такъв начин църквата се превръща в център на великолепно съгласуван комплекс, чрез който доминира величествено над целия околен възрожденски резерват, така както е доминирала и в религиозния и културен живот на града и на цялата епархия вече един век и половина.
Художественото оформяне на вътрешното пространство на църквата започва с нейното изграждане, но трае доста дълго. По всичко изглежда, че изработването на иконостаса е възложено на прочутите майстори от Самоков – Атанас Теладур, Стойчо Фандъков и братята Георги и Петър Дашин.
Те успяват да се справят със задачата едва в началото на 50-те г.,но това забавяне се компенсира напълно от постигнатите резултати. Със своите ярки мотиви и орнаменти, с богатството на пластичните си принципи и интонации, с красивата съгласуваност на основните си архитектонични елементи и с разнообразното въздействие на артистично обработените си детайли, този иконостас напомня не само за общата тематична и стилово-пластическа насока в развоя на самоковската резбарска школа, но и за нейните най-високи успехи.

  През 1888 г. с тази задача се заема известния представител на Банската художествена школа Михалко Голев, който работи активно и в много други църкви от югозападна България, най-често в съдружие с Димитър Сирлещов.
Този живописец оставя подписа си в олтарната част, но авторството му може да бъде установено и по самия стил на стенописите. Един надпис върху южната стена уточнява, че Михалко Голев е започнал работа в църквата през месец декември 1888 г., а друг подобен надпис върху северната стена подсказва, че е приключил със задълженията си през месец март 1889 г. През същите месеци на 1888 г. и 1889 г. е покрит със стенописи и нартекса на църквата. Дали Михалко Голев е решил тази задача сам е трудно да се уточни, но ако се съди по „Колелото на живота“, което е изписано в северната чупка на нартекса, може да се допусне, че той отново е бил подпомаган от Димитър Сирлещов.
Заслужава да се подчертае, че от двете страни на входа над църквата са разположени изображенията на Св. св. Кирил и Методий-явно доказателство, че както представителите на Банската художествена школа, така и всички останали зографи в този район на страната, продължават да доразвиват и обогатяват просветителските идеали на българската монументална живопис и след 1878 г.
През 1948 г. в северната чупка на нартекса е погребан Неврокопския митрополит Борис.В началото на 50-те г. на 19 в. са поръчани и църковните икони. Големите икони от царския ред на иконостаса са рисувани в течение на ок. три години. Датировката върху изображението на Св. Богородица (1854), както и на дарствените надписи върху иконите „Христос Пантократор“ (с името на поп Ангел Огнянов от 1855 г.) и „Св. Йоан Кръстител“ (с имената на Стоимен Йовев и Ридонци Стоев от 1856 г.) подсказват как е протекло изпълнението на тази почетна поръчка.
От иконографска гледна точка иконите от царския ред следват точно принципите наложени от възрожденската литургично-догматична и художествена практика. Те са подредени така (ако се разглеждата от ляво на дясно): „Св. Пантелеймон“ (1856), „Св. Георги драконоубиец“, „Св. Иван Рилски“, „Въведение Богородично в храма“, „Св. Богородица“ (с дата 1854 и царствен надпис от Г.Димитриевич), „Христос Пантократор“ (1855), „Св. Йоан Кръстител“ (1856), „Св. св. Кирил и Методий“ и др. Стиловите отлики на тези икони издават намесата на няколко ръце. Може би някои от тях са дело на популярния самоковски живописец Димитър Христов („Св. Никола“?). По-голямата част от тях обаче се свързват категорично със стилистическите и технически похвати на Банската художествена школа и явно са дело на Димитър Молера. В тях се оглеждат същите разумни компромиси между новото тълкуване на художествената форма, предлагано от Тома Вишанов и внушенията на светогорската естетическа линия, с помощта на които този живописец завоюва необичайна популярност.
Между иконите, които са създадени преди построяването на църквата или са постъпили в нея по-късно, от други култови сгради, специален интерес представлява иконата от 1818 г. със сборно изображение. В нейния център е разположено „Разпятието“, а около него четиримата евангелисти и Бог Отец, „Оплакването на Христос“ и „Съдът на Пилат“.
Учудваща е и сцената „Съдът на Пилат“, която се среща много рядко в българската иконопис и е изградена под директното влияние многоплановите ренесансови и барокови картини: със сложно начупено пространство, с раздвижени групи и любопитен типаж.
Вероятно поради затруднения от различно естество стените на църквата са изписани доста време след нейното завършване.

По брошурата на храм „Въведение Богородично“

Енорийски живот

Всяка Неделя и на празник се служи Света Литургия.
21 ноември: ХРАМОВ ПРАЗНИК И БЛАГОТВОРИТЕЛЕН БАЗАР В ПОМОЩ НА БЛИЖНИТЕ /в двора на храма/

 

Интервю с Невяна Илиева – мирянка, посещаваща храма от близо 60 години

 

От колко години се черкувате в църквата Въведение Богородично?
В църквата „Въведение Богородично”, която е моята енорийска църква се черкувам от малка, водейки ме моята баба, която беше ревностна християнка и в мене се зароди любовта към вярата. Енорийската църква ми е мила, защото в нея са кръстени и венчани родителите ми, аз и моя брат сме кръстени в нея. Там съм станала кръстница на 15 кръщелника и кума на мои кръщелници. И винаги, когато тръгвам, за да отида в дома Господен на душата ми става леко и с трепет пристъпвам дверите и.
С какво си спомняте първите години?
Първите години като малка не си спомням много. Спомените ми са по-ясни от съзнателна възраст, когато съм ходила в храма и душата ми е трептяла от радост. Вълнувала съм се и когато баба ми ме е водила до Рилската света обител, пътувайки с влакчето, което тръгваше от с. Бараково за манастира и преспивайки там.
Как според вас се е променил духовния живот преди и сега?
Духовният живот преди беше наистина духовен, изпълнен с духовност, а сега има много светски елементи.
Кое събитие от църковния живот на храма най-силно Ви е впечатлило през годините?
Много събития от църковния живот са ме вчечатлили и сега ме впечатляват. Това са всяка година службите в очакване на Рождество и Възкресение Христово, донасяне за поклонение на свети мощи на светии, Честния Кръст Господен, вграден в иконата на светите равноапостоли Константин и Елена, посрещане на владиката и гости на храма.
Какво бихте посъветвали днешните млади хора?
Светският живот не е по-интересен от духовния. Духовният ти дава пълнота на живота и осмисляне на всичко в него.
Какво бихте разказали за храма на хора посещаващи го за първи път?
Бих разказала исторята на храма. Строежът е бил с дарение, а тези които са дарявали са изписани като ктитори. Как изглеждаше преди години храма в пълната си красота, по стените са изписани сцени от Евангелието с големите Господски празници с цел духовното просвещение на миряните. За жалост сега всичко е опушено и тази красота и величие не се виждат, за което ние страдаме и ни е мъчно.
С какво могат днешните хора да допринесът за храма и духовния живот в него.
Първо трябва да се започне с духовно просвещение и въцърковяване за по-пълно участие в службите. Да има достъпна информация /информационни табла/ за прилежно държание в храма. Също така свщениците трябва да просвещават миряните чрез беседи и проповеди.

Забележителности

Църквата „Въведение Богородично“ се намира в красивия възрожденски квартал на Благоевград – „Вароша“. От дясната страна на входната врата на църквата е гроба на Неврокопския митрополит Борис, който е голям духовник на нашето време и е убит през 1948 година от комунистите, които през тези години са на власт. От северната страна на църквата в двора е гроба на Неврокопския митрополит Пимен.
В двора на храма се намира Мемориал на рода на Гоце Делчев и паметник на майор Иван Павлович Орлински, чието име се свързва с освобождението на Благоевград от турско робство.
В непосредствена близост до кв. „Вароша“ и църквата „Въведение Богородично“ се намира Регионалния исторически музей.
От другата страна на река „Бистрица“ се намира площад „Македония“, Камерна опера Благоевград, народно читалище „Никола Вапцаров“ и Православен информационен център на Неврокопска света митрополия.