Официално се приема, че храм „Св. Николай” в махала Овнарска, с. Градево е създаден през 1861 г., за което свидетелства мраморната плоча пред Царските двери.
Легендата разказва за жена на име Велика, чийто гроб се намира до апсидата на храма. „Баба Велика”, както я наричат местните люде, сънувала, че на това място има заровен котел със злато, което трябва да се извади и да се използва за построяването на храма. Скоро след това започнал градежа на храма.

В строежа на храма участват и майстори от Самоков, както свидетелствува една вече счупена плоча с надпис при храма. „Лето 1860” е изписано пък на купола на храма – до лика на Христос Пантократор. Според един „Списък на енориите и свещениците от Неврокопска епархия през 1928 г.”, съхраняван в Държавен архив-Благоевград, храмът е осветен през 1864 г. В друг сходен списък, само че от 1937 г., е посочено, че храмът е осветен през 1860 г.

Пред Царските двери в храм „Св. Николай” е поставена мраморна плоча с имената на ктиторите на храма (Велика, Коста и т. н.), а в средата на тази плоча е двуглавият орел – символ на Вселенската патриаршия.

Местните разказват, че по време на Балканските войни (1912-1913) в района на храм „Св. Николай” се водели едни от най-тежките сражения между българската и гръцката войски.
В едно писмо до митрополит Макарий от 22 юни 1925 г. свещеник Сотир Николов съобщава, че храм „Св. Николай” не притежава никакви недвижими имоти.

Към 1928 г. в градевската махала Овнарска има 85 къщи. Енорийски свещеник, обслужващ храма там, е ръкоположеният на 6 февруари 1910 г. за свещеник Сотир Николов, имащ килийно образование. Към 1937 г. в махала Овнарска на село Градево има 88 къщи и 121 православни семейства. Свещеникът, обслужващ храма в махалата, е свещеник Стоил Н. Цицков. Той е завършил ІІ гимназиален клас. Роден е на 3 март 1895 г. и е ръкоположен на 9 юни 1930 г.

В годините на социализма – като част от предприетата от властта акция на „воинстващ атеизъм”, храмът в махала Овнарска е занемарен. Местните хора разказват, че камбаната му била задигната някъде по Разложко.

С идването на демокрацията след 10.11.1989 г. възкръсва за нов живот и храмът в Овнарската махала. Местни жители започват да правят курбани за здраве веднъж годишно (на 6.12 – когато Църквата е отредила да се чествува паметта на св. Николай Мирликийски). Започва и реставрацията на храма.

Храм „Св. Николай” представлява кръстокуполен едноапсиден трикорабен храм, с два входа – един от юг, един от запад. Местните възрастни хора разказват, че някога са влизали от западния вход и са излизали след края на литургията от южния. Над западната порта има ктиторски надпис с лика на св. Николай Мирликийски. От двете му страни са двамата архангели Михаил и Гавраил. В този надпис се споменава отново името на баба Велика и годината 1861.

Иконостасът, амвонът, архиерейският престол и „мирянските тронове” са запазени в автентичен вид. Иконостасът не завършва с Разпятие, а с три слънчеви кръга.