Храм „Св. Въведение Богородично“, Благоевград

Храм „Св. Въведение Богородично“, Благоевград

История на храма 

Митрополитската църква „Въведение Богородично“ е разположена в красивия възрожденски квартал на Благоевград, наречен „Вароша“.

  Тя е построена през 1844 г. и се нарежда между най-големите и най-представителни сгради, появили се през това десетилетие в България.
Нейният внушителен силует като трикорабна базилика е обогатен още веднъж през 1882 г. с изграждането на нартекса, който преминава край западната й част от северните стени. През 1956 г. се появява галерията с колони, ориентирана в южна посока и завършваща с висока камбанария. В средата на 80-те г. на 20 в. в западната част на двора е оформен монументален, архитектурно-художествен мемориал (гробница) на родословието на Гоце Делчев.
По такъв начин църквата се превръща в център на великолепно съгласуван комплекс, чрез който доминира величествено над целия околен възрожденски резерват, така както е доминирала и в религиозния и културен живот на града и на цялата епархия вече един век и половина.
Художественото оформяне на вътрешното пространство на църквата започва с нейното изграждане, но трае доста дълго. По всичко изглежда, че изработването на иконостаса е възложено на прочутите майстори от Самоков – Атанас Теладур, Стойчо Фандъков и братята Георги и Петър Дашин.
Те успяват да се справят със задачата едва в началото на 50-те г.,но това забавяне се компенсира напълно от постигнатите резултати. Със своите ярки мотиви и орнаменти, с богатството на пластичните си принципи и интонации, с красивата съгласуваност на основните си архитектонични елементи и с разнообразното въздействие на артистично обработените си детайли, този иконостас напомня не само за общата тематична и стилово-пластическа насока в развоя на самоковската резбарска школа, но и за нейните най-високи успехи.

  През 1888 г. с тази задача се заема известния представител на Банската художествена школа Михалко Голев, който работи активно и в много други църкви от югозападна България, най-често в съдружие с Димитър Сирлещов.
Този живописец оставя подписа си в олтарната част, но авторството му може да бъде установено и по самия стил на стенописите. Един надпис върху южната стена уточнява, че Михалко Голев е започнал работа в църквата през месец декември 1888 г., а друг подобен надпис върху северната стена подсказва, че е приключил със задълженията си през месец март 1889 г. През същите месеци на 1888 г. и 1889 г. е покрит със стенописи и нартекса на църквата. Дали Михалко Голев е решил тази задача сам е трудно да се уточни, но ако се съди по „Колелото на живота“, което е изписано в северната чупка на нартекса, може да се допусне, че той отново е бил подпомаган от Димитър Сирлещов.
Заслужава да се подчертае, че от двете страни на входа над църквата са разположени изображенията на Св. св. Кирил и Методий-явно доказателство, че както представителите на Банската художествена школа, така и всички останали зографи в този район на страната, продължават да доразвиват и обогатяват просветителските идеали на българската монументална живопис и след 1878 г.
През 1948 г. в северната чупка на нартекса е погребан Неврокопския митрополит Борис.В началото на 50-те г. на 19 в. са поръчани и църковните икони. Големите икони от царския ред на иконостаса са рисувани в течение на ок. три години. Датировката върху изображението на Св. Богородица (1854), както и на дарствените надписи върху иконите „Христос Пантократор“ (с името на поп Ангел Огнянов от 1855 г.) и „Св. Йоан Кръстител“ (с имената на Стоимен Йовев и Ридонци Стоев от 1856 г.) подсказват как е протекло изпълнението на тази почетна поръчка.
От иконографска гледна точка иконите от царския ред следват точно принципите наложени от възрожденската литургично-догматична и художествена практика. Те са подредени така (ако се разглеждата от ляво на дясно): „Св. Пантелеймон“ (1856), „Св. Георги драконоубиец“, „Св. Иван Рилски“, „Въведение Богородично в храма“, „Св. Богородица“ (с дата 1854 и царствен надпис от Г.Димитриевич), „Христос Пантократор“ (1855), „Св. Йоан Кръстител“ (1856), „Св. св. Кирил и Методий“ и др. Стиловите отлики на тези икони издават намесата на няколко ръце. Може би някои от тях са дело на популярния самоковски живописец Димитър Христов („Св. Никола“?). По-голямата част от тях обаче се свързват категорично със стилистическите и технически похвати на Банската художествена школа и явно са дело на Димитър Молера. В тях се оглеждат същите разумни компромиси между новото тълкуване на художествената форма, предлагано от Тома Вишанов и внушенията на светогорската естетическа линия, с помощта на които този живописец завоюва необичайна популярност.
Между иконите, които са създадени преди построяването на църквата или са постъпили в нея по-късно, от други култови сгради, специален интерес представлява иконата от 1818 г. със сборно изображение. В нейния център е разположено „Разпятието“, а около него четиримата евангелисти и Бог Отец, „Оплакването на Христос“ и „Съдът на Пилат“.
Учудваща е и сцената „Съдът на Пилат“, която се среща много рядко в българската иконопис и е изградена под директното влияние многоплановите ренесансови и барокови картини: със сложно начупено пространство, с раздвижени групи и любопитен типаж.
Вероятно поради затруднения от различно естество стените на църквата са изписани доста време след нейното завършване.

По брошурата на храм „Въведение Богородично“

Енорийски живот

Всяка Неделя и на празник се служи Света Литургия.
21 ноември: ХРАМОВ ПРАЗНИК И БЛАГОТВОРИТЕЛЕН БАЗАР В ПОМОЩ НА БЛИЖНИТЕ /в двора на храма/

 

Интервю с Невяна Илиева – мирянка, посещаваща храма от близо 60 години

 

От колко години се черкувате в църквата Въведение Богородично?
В църквата „Въведение Богородично”, която е моята енорийска църква се черкувам от малка, водейки ме моята баба, която беше ревностна християнка и в мене се зароди любовта към вярата. Енорийската църква ми е мила, защото в нея са кръстени и венчани родителите ми, аз и моя брат сме кръстени в нея. Там съм станала кръстница на 15 кръщелника и кума на мои кръщелници. И винаги, когато тръгвам, за да отида в дома Господен на душата ми става леко и с трепет пристъпвам дверите и.
С какво си спомняте първите години?
Първите години като малка не си спомням много. Спомените ми са по-ясни от съзнателна възраст, когато съм ходила в храма и душата ми е трептяла от радост. Вълнувала съм се и когато баба ми ме е водила до Рилската света обител, пътувайки с влакчето, което тръгваше от с. Бараково за манастира и преспивайки там.
Как според вас се е променил духовния живот преди и сега?
Духовният живот преди беше наистина духовен, изпълнен с духовност, а сега има много светски елементи.
Кое събитие от църковния живот на храма най-силно Ви е впечатлило през годините?
Много събития от църковния живот са ме вчечатлили и сега ме впечатляват. Това са всяка година службите в очакване на Рождество и Възкресение Христово, донасяне за поклонение на свети мощи на светии, Честния Кръст Господен, вграден в иконата на светите равноапостоли Константин и Елена, посрещане на владиката и гости на храма.
Какво бихте посъветвали днешните млади хора?
Светският живот не е по-интересен от духовния. Духовният ти дава пълнота на живота и осмисляне на всичко в него.
Какво бихте разказали за храма на хора посещаващи го за първи път?
Бих разказала исторята на храма. Строежът е бил с дарение, а тези които са дарявали са изписани като ктитори. Как изглеждаше преди години храма в пълната си красота, по стените са изписани сцени от Евангелието с големите Господски празници с цел духовното просвещение на миряните. За жалост сега всичко е опушено и тази красота и величие не се виждат, за което ние страдаме и ни е мъчно.
С какво могат днешните хора да допринесът за храма и духовния живот в него.
Първо трябва да се започне с духовно просвещение и въцърковяване за по-пълно участие в службите. Да има достъпна информация /информационни табла/ за прилежно държание в храма. Също така свщениците трябва да просвещават миряните чрез беседи и проповеди.

Забележителности

Църквата „Въведение Богородично“ се намира в красивия възрожденски квартал на Благоевград – „Вароша“. От дясната страна на входната врата на църквата е гроба на Неврокопския митрополит Борис, който е голям духовник на нашето време и е убит през 1948 година от комунистите, които през тези години са на власт. От северната страна на църквата в двора е гроба на Неврокопския митрополит Пимен.
В двора на храма се намира Мемориал на рода на Гоце Делчев и паметник на майор Иван Павлович Орлински, чието име се свързва с освобождението на Благоевград от турско робство.
В непосредствена близост до кв. „Вароша“ и църквата „Въведение Богородично“ се намира Регионалния исторически музей.
От другата страна на река „Бистрица“ се намира площад „Македония“, Камерна опера Благоевград, народно читалище „Никола Вапцаров“ и Православен информационен център на Неврокопска света митрополия.

Comments are closed.