Browsed by
Ден: 13.04.2018

Снимка на храм "Св. Преображенеи Господне"
Храм „Св. Преображение Господне“, гробищен парк Благоевград

Храм „Св. Преображение Господне“, гробищен парк Благоевград

История

  Църквата „Свето Преображение Господне“ се намира на територията на старите гробища в Благоевград.
Първоначално на мястото е имало параклис, който през 60-те години на XX век се преустройва в настоящия храм.
Църквата е еднокорабна базилика, отвън облепена с камък. Иконите на иконостаса са рисувани от руския йеромонах и иконописец Николай Шелехов.
Около църквата „Свето Преображение Господне” се намират и гробовете на много свещеници живяли и служили в Благоевград.

Енорийски живот

6 Август: ХРАМОВ ПРАЗНИК
По традиция на този ден се освещава първият плод на лозите – гроздето и се раздава на вярващите за благословение.

Снимка на храм "Св. Николай Мирликийски Чудотворец"
Храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“, кв. „Грамада“, Благоевград

Храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“, кв. „Грамада“, Благоевград

История на храма

  Строежът на църква „Св. Николай Летни“ в Благоевградския квартал „Грамада“ започва в периода 1990 – 1991 г. След десетоноемврийските събития хората са обхванати от религиозен ентусиазъм, тъй като до този момент са били спирани да изразяват своите религиозни потребности. Населението на квартала решава, че е удачно да си има свой храм. В строежа се включват много хора и помагат, кой с каквото има възможност – пари, строителни материали, майсторлък и доброволен труд. Много от майсторите, които са го строили в последствие споделят за голямата си радост от това, че ще имат храм в квартала, който да обслужва нуждите им.

  Църквата е осветена на 9 май 1995 г. от тогавашния Неврокопски митрополит Пимен. На тази дата Православната църква чества пренасяне мощите на св. Николай Мирликийски Чудотворец от град Мир (област Ликия) в днешния италиански град Бари.
Първи свещеник е Георги Илиев, който е и инициатор за построяване на църквата. В тежките години на разкола в БПЦ, храма е обслужван от свещеник Николай Иванов, след него и свещеник Ангел Боянов. През 2010 г. Неврокопският митрополит Натанаил въдторява в храма свещеник Светослав Кючуков.
През есента на 2010 г. към църквата митрополит Натанаил благославя дейността на първото в Благоевград православно неделно училище с учител богослова Спас Мичков. На откриването присъстват областния управител на Благоевградска област г-н Валери Смиленов, председателя на общинския съвет г-н Хаджигаев и общинския съветник г-н Роячки.
Към храма започват да се организира редица базари, тържества, беседи с миряни, с посетителите на пенсионерския клуб в квартала, поклонически пътувания и прожекции на православни филми.
През 2011 г. църковното настоятелство започва да организира и великденски конкурс за „Най-здраво червено яйце“ –включват се много хора, не само от квартала, но и от града. През лятото на 2011 г. към Православното неделно училище се провежда и курс по дърворезба с ръководител г-н Иван Панайотов. Няколко от децата от неделното училище печелят първи места на регионалния етап на националния конкурс „Бог е любов“, със свои дърворезби, приложно изкусво, стихове и есета.
През летните месеци на 2012 г. към църквата се провежда Православна музикална студия с ръководител г-т Радко Енчев. Деца и възрастни разучават песнпенията на св. Литургия с желанието да бъде сформиран църковен хор. Идеята остава не реализирана.
За Рождество Христово през 2012 г с помощта на мирияни в двора на църквата започва да се изгражда коледен кът за деца с Рождественска ясла и фото кътчета.
В следващите години се организират редица мероприятия с деца и възрастни, сред които участие в детските православни лагери в манастира „Св. вмчк. Георги“ в гр. Хаджидимово, православни походи и пътувания.
За храмовия празник на 6 декември 2016 г. към църквата отваря врати и доброволческа кухня за бедни. Първата гозба е осветена от архимандрит Епифаний, протосингел на Неврокопска св. Митрополия. Първоначално кухнята храни 30 човека, но в последствие техния брой се увеличава.

Енорийски живот

Всяка Неделя и на празник се служи Света Литургия.
9 май: ХРАМОВ ПРАЗНИК „Пренасяне св. мощи на св. Николай Мирликийски“.
6 декември: ВТОРИ ХРАМОВ ПРАЗНИК

Доброволческа кухня за бедни: всяка неделя след св. Литургия

 

Интервю със свещеник Светослав Кючуков

 

– Благословете , отче. Разкажете ни повече за църквата „Св. Николай” в кв. „Грамада”.
– Храмът „Св. Николай“ в кв. „Грамада” е сравнителн нов. Строежът му започва 90-те години на миналия век, когато след десетоноемврийските събития един ентусиазъм обхваща хората, които до този момент са били спирани да изразяват своите религиозни потребности. Населението на квартала решава, че е удачно да си има свой храм. Църквата е построена с доброволен труд и средства на жителите на кв. „Грамада”. Много от майсторите, които са го строили са още живи и могат да ни разкажат за своите чувства , мисли и радост, от това че ще имат храм в квартала, който да обслужва нуждите им.
– Трудно ли се е построил храма?
– Да, един храм се строи трудно. За да има храм, първо трябва да има належаща нужда. Много наши съвременници се втурнаха да направят църкви и параклиси, но голяма част от тях не успяха. Църква се прави тогава, когато хората имат нужда от нея. Ако пристъпим към идеята за строеж на храм, само за да го има, за наше успокоение или нещо трудо, то става трудно. За да се построи църква, тя трябва да има нужните разрешителни от Общината, след това трябват средства за тухли, бетон, желязо, план, за вътрешното обзавеждане. Всяка една част на храма е специфична и не се произвежда от много хора, например дърборезбата на иконостаса, трябва да е по точно определен модел, не може да има елементи, които не са църковни. Малко хора се занимават с това, а те трябва да бъдат добре подготвени, а процесът на изграждане продължава дълго във времето.
– Иконите даряват ли се?
– Когато започне изографисването на храма, има такава традиция хората да даряват иконите в храма или тяхното изографисване. За това в много църкви има и надписи, кой е дарил тяхното изписване.
– Разкажете ни за стенописите на храма.
– Стенописите допълват облика на всяка една църква. За съжаление не всяка църква може да си позволи да има стенописи, поради недостиг на средства. Но когато имат стенописи, църквата заблестява в цялата си красота. Древните наши предци са наричали иконите, библия или богословие за неграмотни. Защото много от библейските събития и историята на църквата можем да видим описани в стенописите на една църква, както е и в храма „Св. Николай”.
– Каква е сградата, която е в близост до църквата?
– Тя е била построена с идеята да бъде помощно помещение при храма. Сега тя изпълнява ролята на Православно неделно училище.
– Идват ли деца в неделното училище?
– Да, когато има занимания интересът към тях привлича деца.
– Кога идват най-много хора в църквата?
– Когато са големите църковни празници – на Великден, на Успението на Божията майка. Хората идват в храма с потребност да измолят нещо от Бога или светиите.
– Трудно ли се подържа храма?
– Да. Дори и къщите в които живеем, ако не се подържат и не се направят нужните ремонти, когато трябва започват да се рушат.
– Тук е много красиво, има много цветя. Кой ги подържа?
– С цветята и обстановката в храма са натоварени жените, които продават свещите. Те се грижат за тях, поливат ги и труда им дава плод. За това нашия двор е красив и приятен.
– Сега има ли нужда от нещо в храма? Какво трябва да направи човек, ако иска да дари нещо?
– Както всеки храм и нашия се нуждае от много неща- подръжка, довършителни работи. Редно е, когато човек иска да направи дарение, да се свърже със свещеника и да го попита, от кое в настоящия момент има най-голяма нужда. На практика се оказва, че има много хора, които решават сами какво да дарят, най.често това е икона. Така във всеки храм има много икони на даден светец, които съобразно подредбата на храма, няма как да бъдат изложени.
– Има ли нещо за което вие като свещеник мечтаете да има храма? – Да много неща има, които исам да се случат. Скоро ще се реализира една обща мечта на нашата енория – да имаме кухня за бедни, както и център за обгрижване на семействата на накрозависими и алкохолозависими хора. Това са трудни начинания и са нужни хора, които да помагат, защото досега не сме работили в тази посока.
– Църквата е посветена на св. Николай, разкажете ни за него?
– Нашата църква е посветена на така наречения св. Николай Летни. Тогава се чества е едно събитие, което се е случило след смъртта на св. Николай. Пълното име на празника е Пренасяне светите мощи на св. Николай Мирликийски от гр. Ликия в италианския град Бари.
– Вие ходил ли сте на поклонение пред мощите на св. Николай?
– Да преди десетина години имах радостта да отида в гр. Бари на 9 май, точно когато се чества празника на пренасяне на мощите.
– Как се чества празника там?
– Там празника се чества три дни. Започва със св. Литургия пред мощите на св. Николай. А има и много общоградски тъжества – много тържествено се прави възстановка на посрещане на мощите с кораби и лития до храма, където са положени. Хората изразяват своята огромна радост от това събитие и облечени в дрехи от миналото.
– Днес в православна църква ли са мощите на св. Николай? – Италия е страна, която традиционно изповядва римокатолицизма, за това там мощите са поставени в най-големия катедрален храм в Бари. Това е огромна сграда, а самите мощи са в Руски православен параклис в криптата на цъквата. Но и днес мощите на св. Николай продължават да мироточат и да вършат чудеса.
– Как трябва да се отнасяме към хората, които не са християни?
– Както и към тези които са християни. Не зависимо, че те не изповядват нашата религия, те са наши братя, и към тях трябва да постъпваме толерантно, изпитваме същата любов и нищо чудно, ако служим като един пример за тях, те самите да поискат да станат православни.
– От малък ли искахте да станете свещеник?
– Не, аз също като много момчета исках да стана полицай, конструктор и какво ли още не. Бог има промисъл за всеки един от нас, за това кое за него е най-полезно, за да достигне той до крайната цел на човешкия живот богоуподобяването.
– Защо решихте да станете свещеник? – Това е решение, което не се взима изведнъж. Моя път към вярата беше труден. Семейството ми бе възпитано в атеистичен дух и аз трябваше да измина дълъг път не само за да бъда православен християнин, а и после православен свещеник. Бог винаги ни показва, това, което на Него е угодно и дали искаме или не, става това което Той иска за нас за да се спасим.
– Вие как служите на Църквата?
– Интересен въпрос. Служението в Църквата има много измерения. Първо самия ред на службите, в един храм се служи утринно богослужение, св. Литургия и следобед Вечерно богослужение. Другия аспект в служението на един свещеник е служението му сред хората. Общуването му с хората, той трябва да се интересува от тях, да отговаря на въпросите им. Трябва да има жива връзка между свещеника и еноряшите на храма. Когато един човек се чувства част от енорията, тогава служението на свещеника е пълноценно.

екип „Кандилце“ 2016 г.

 

Интервю с Дядо Митко –
църковен настоятел, който идва в храма от 30 години

 

Дядо Митко – църковен настоятел, който идва в храма от 30 години.
– Как се казвате?
– Бай Димитър или дядо Митко.
– От кога идвате тук?
– От както започна строежа на храма?
– Труден ли беше строежа?
– И беше и не беше, защото хората работеха с желание и всеки помагаше с каквото има и с пари и труд. А и днес има още за дострояване и икони.
– Защо помагаха хората?
– Хората, които обичат Бога трябва да помагат на храма.
– Защо се реши църквата да се казва свети Николай?
– Защото той е велик закрилник и защитник на хората?
– Какво си спомняте от строежа?
– Много майстори, хора, дърводеци, строители, а ние обикновенните хора с кирките и лопатите помагахме.
– А днес помагате ли на храма?
– Да, винаги с каквото мога.

екип „Кандилце“ 2016 г.

 

Интервю с Калинка Обецанова, свещопродавачка в храма

 

Калинка Обецанова, свещопродавачка в храма
– Как се казвате?
– Калинка Обецанова, аз съм свещопродавачка в храма.
– От кога работите тук?
– От 2004 г.
– Харесвате ли си работата?
– Много, защото силно вярвам в Иисус Христос в Неговата майка и във всички светии.
– Знаете ли нещо повече за освещаването на църквата?
– Да, църквата е осветена на 9 май 1995 г. от дядо Пимен, а нейния строеж е започнал 1990 –1991 г. Тогава и митрополитът и дава името на св. Николай Летни.
– Какви по-важни събития си спомняте през годините?
– Храма е много посещаем, особено на големи християнски празници – на св. Георги, св. Димитър. Всяка година на празника на св. Николай правим корбан, който се раздава на миряните.
– Какви хора идват в храма?
– Всякакви хора, идват и много деца.
– Какво питат хората, когато идват в храма?
– Интересуват се кой светия къде се намира в храма, за да му се помолят. Питат за различните молитви, които се четът в храма.
– Защо са сини покривките в църквата?
– Защото синия свят е на св. Богородица. Ние ги сменяме в зависимост от празника. Бели за Възкресение Христово, червени, когато честваме мъченици, зелени, когато са преподобните отци като св. Йоан Рилски Чудотворец.
– Какво знаете за св. Николай?
– Той е роден в град Патара, бил е епископ в гр. Мир, областта Ликия, и за това се нарича Мирликийски. Той е бил защитник на сираците и вдовиците и чува техните молитви.
– На кои светци има икони в църквата?
– На почти всички светци – св. Неделя, св. Димитър, св. Антоний Велики, св. Архангел Михаил и много други.
– Църквата дава ли различни неща на бедните?
– Да грижим се за бедните. Раздаваме корбани, дрехи, храна.
– Много ви благодарим, жеаем ви здраве!

екип „Кандилце“ 2016 г.

Забележителности

В близост на църквата се намира читалищна библиотека „квартал Грамада“.

Снимка на храм "Въведение Богородично" Благоевград
Храм „Св. Въведение Богородично“, Благоевград

Храм „Св. Въведение Богородично“, Благоевград

История на храма 

Митрополитската църква „Въведение Богородично“ е разположена в красивия възрожденски квартал на Благоевград, наречен „Вароша“.

  Тя е построена през 1844 г. и се нарежда между най-големите и най-представителни сгради, появили се през това десетилетие в България.
Нейният внушителен силует като трикорабна базилика е обогатен още веднъж през 1882 г. с изграждането на нартекса, който преминава край западната й част от северните стени. През 1956 г. се появява галерията с колони, ориентирана в южна посока и завършваща с висока камбанария. В средата на 80-те г. на 20 в. в западната част на двора е оформен монументален, архитектурно-художествен мемориал (гробница) на родословието на Гоце Делчев.
По такъв начин църквата се превръща в център на великолепно съгласуван комплекс, чрез който доминира величествено над целия околен възрожденски резерват, така както е доминирала и в религиозния и културен живот на града и на цялата епархия вече един век и половина.
Художественото оформяне на вътрешното пространство на църквата започва с нейното изграждане, но трае доста дълго. По всичко изглежда, че изработването на иконостаса е възложено на прочутите майстори от Самоков – Атанас Теладур, Стойчо Фандъков и братята Георги и Петър Дашин.
Те успяват да се справят със задачата едва в началото на 50-те г.,но това забавяне се компенсира напълно от постигнатите резултати. Със своите ярки мотиви и орнаменти, с богатството на пластичните си принципи и интонации, с красивата съгласуваност на основните си архитектонични елементи и с разнообразното въздействие на артистично обработените си детайли, този иконостас напомня не само за общата тематична и стилово-пластическа насока в развоя на самоковската резбарска школа, но и за нейните най-високи успехи.

  През 1888 г. с тази задача се заема известния представител на Банската художествена школа Михалко Голев, който работи активно и в много други църкви от югозападна България, най-често в съдружие с Димитър Сирлещов.
Този живописец оставя подписа си в олтарната част, но авторството му може да бъде установено и по самия стил на стенописите. Един надпис върху южната стена уточнява, че Михалко Голев е започнал работа в църквата през месец декември 1888 г., а друг подобен надпис върху северната стена подсказва, че е приключил със задълженията си през месец март 1889 г. През същите месеци на 1888 г. и 1889 г. е покрит със стенописи и нартекса на църквата. Дали Михалко Голев е решил тази задача сам е трудно да се уточни, но ако се съди по „Колелото на живота“, което е изписано в северната чупка на нартекса, може да се допусне, че той отново е бил подпомаган от Димитър Сирлещов.
Заслужава да се подчертае, че от двете страни на входа над църквата са разположени изображенията на Св. св. Кирил и Методий-явно доказателство, че както представителите на Банската художествена школа, така и всички останали зографи в този район на страната, продължават да доразвиват и обогатяват просветителските идеали на българската монументална живопис и след 1878 г.
През 1948 г. в северната чупка на нартекса е погребан Неврокопския митрополит Борис.В началото на 50-те г. на 19 в. са поръчани и църковните икони. Големите икони от царския ред на иконостаса са рисувани в течение на ок. три години. Датировката върху изображението на Св. Богородица (1854), както и на дарствените надписи върху иконите „Христос Пантократор“ (с името на поп Ангел Огнянов от 1855 г.) и „Св. Йоан Кръстител“ (с имената на Стоимен Йовев и Ридонци Стоев от 1856 г.) подсказват как е протекло изпълнението на тази почетна поръчка.
От иконографска гледна точка иконите от царския ред следват точно принципите наложени от възрожденската литургично-догматична и художествена практика. Те са подредени така (ако се разглеждата от ляво на дясно): „Св. Пантелеймон“ (1856), „Св. Георги драконоубиец“, „Св. Иван Рилски“, „Въведение Богородично в храма“, „Св. Богородица“ (с дата 1854 и царствен надпис от Г.Димитриевич), „Христос Пантократор“ (1855), „Св. Йоан Кръстител“ (1856), „Св. св. Кирил и Методий“ и др. Стиловите отлики на тези икони издават намесата на няколко ръце. Може би някои от тях са дело на популярния самоковски живописец Димитър Христов („Св. Никола“?). По-голямата част от тях обаче се свързват категорично със стилистическите и технически похвати на Банската художествена школа и явно са дело на Димитър Молера. В тях се оглеждат същите разумни компромиси между новото тълкуване на художествената форма, предлагано от Тома Вишанов и внушенията на светогорската естетическа линия, с помощта на които този живописец завоюва необичайна популярност.
Между иконите, които са създадени преди построяването на църквата или са постъпили в нея по-късно, от други култови сгради, специален интерес представлява иконата от 1818 г. със сборно изображение. В нейния център е разположено „Разпятието“, а около него четиримата евангелисти и Бог Отец, „Оплакването на Христос“ и „Съдът на Пилат“.
Учудваща е и сцената „Съдът на Пилат“, която се среща много рядко в българската иконопис и е изградена под директното влияние многоплановите ренесансови и барокови картини: със сложно начупено пространство, с раздвижени групи и любопитен типаж.
Вероятно поради затруднения от различно естество стените на църквата са изписани доста време след нейното завършване.

По брошурата на храм „Въведение Богородично“

Енорийски живот

Всяка Неделя и на празник се служи Света Литургия.
21 ноември: ХРАМОВ ПРАЗНИК И БЛАГОТВОРИТЕЛЕН БАЗАР В ПОМОЩ НА БЛИЖНИТЕ /в двора на храма/

 

Интервю с Невяна Илиева – мирянка, посещаваща храма от близо 60 години

 

От колко години се черкувате в църквата Въведение Богородично?
В църквата „Въведение Богородично”, която е моята енорийска църква се черкувам от малка, водейки ме моята баба, която беше ревностна християнка и в мене се зароди любовта към вярата. Енорийската църква ми е мила, защото в нея са кръстени и венчани родителите ми, аз и моя брат сме кръстени в нея. Там съм станала кръстница на 15 кръщелника и кума на мои кръщелници. И винаги, когато тръгвам, за да отида в дома Господен на душата ми става леко и с трепет пристъпвам дверите и.
С какво си спомняте първите години?
Първите години като малка не си спомням много. Спомените ми са по-ясни от съзнателна възраст, когато съм ходила в храма и душата ми е трептяла от радост. Вълнувала съм се и когато баба ми ме е водила до Рилската света обител, пътувайки с влакчето, което тръгваше от с. Бараково за манастира и преспивайки там.
Как според вас се е променил духовния живот преди и сега?
Духовният живот преди беше наистина духовен, изпълнен с духовност, а сега има много светски елементи.
Кое събитие от църковния живот на храма най-силно Ви е впечатлило през годините?
Много събития от църковния живот са ме вчечатлили и сега ме впечатляват. Това са всяка година службите в очакване на Рождество и Възкресение Христово, донасяне за поклонение на свети мощи на светии, Честния Кръст Господен, вграден в иконата на светите равноапостоли Константин и Елена, посрещане на владиката и гости на храма.
Какво бихте посъветвали днешните млади хора?
Светският живот не е по-интересен от духовния. Духовният ти дава пълнота на живота и осмисляне на всичко в него.
Какво бихте разказали за храма на хора посещаващи го за първи път?
Бих разказала исторята на храма. Строежът е бил с дарение, а тези които са дарявали са изписани като ктитори. Как изглеждаше преди години храма в пълната си красота, по стените са изписани сцени от Евангелието с големите Господски празници с цел духовното просвещение на миряните. За жалост сега всичко е опушено и тази красота и величие не се виждат, за което ние страдаме и ни е мъчно.
С какво могат днешните хора да допринесът за храма и духовния живот в него.
Първо трябва да се започне с духовно просвещение и въцърковяване за по-пълно участие в службите. Да има достъпна информация /информационни табла/ за прилежно държание в храма. Също така свщениците трябва да просвещават миряните чрез беседи и проповеди.

Забележителности

Църквата „Въведение Богородично“ се намира в красивия възрожденски квартал на Благоевград – „Вароша“. От дясната страна на входната врата на църквата е гроба на Неврокопския митрополит Борис, който е голям духовник на нашето време и е убит през 1948 година от комунистите, които през тези години са на власт. От северната страна на църквата в двора е гроба на Неврокопския митрополит Пимен.
В двора на храма се намира Мемориал на рода на Гоце Делчев и паметник на майор Иван Павлович Орлински, чието име се свързва с освобождението на Благоевград от турско робство.
В непосредствена близост до кв. „Вароша“ и църквата „Въведение Богородично“ се намира Регионалния исторически музей.
От другата страна на река „Бистрица“ се намира площад „Македония“, Камерна опера Благоевград, народно читалище „Никола Вапцаров“ и Православен информационен център на Неврокопска света митрополия.

Снимка на храм "Св. Вмчк. Димитър", кв. "Струмско" Благоевград
Храм „Св. вмчк. Димитър Солунски“, кв. „Струмско“, Благоевград

Храм „Св. вмчк. Димитър Солунски“, кв. „Струмско“, Благоевград

История на храма

  Предстои да бъде качена. Молим да ни извините

Енорийски живот

Всяка неделя и на празник се служи Света Литургия.
26 октомври: ХРАМОВ ПРАЗНИК

Забележителности

В съседство на църквата се намира читалищна библиотека „квартал Струмско“.

Снимка на храм "Св. Архангел Михаил", с. Еленово
Храм „Св. Архангел Михаил“, с. Еленово

Храм „Св. Архангел Михаил“, с. Еленово

История на храма

  През 1952 година група ентусиазирани жители на село Еленово /Янко Стоилов,Йордан Костадинов,Смилен Цветков,Илинка Алексова/ решават да се построи храм на мястото, където е сегашната църква.

  Земята е дарена от баба Илинка Алексова. Преди това е имало само малък параклис, който и сега съществува на мястото където е започната сегашната църква (стоят още основите). По замисъл тя е била с големи размери, което може да се установи на място.
Преди изграждането на съществуващия параклис служението се е извършвало в центъра на селото в района на сегашното кметство пред огромен камък.
Впоследствие този камък е вложен в темелите на стоящия незавършен строеж. Поради недостатъчно средства за построяването на замисления храм се е наложило да се откажат и построяват в непосредствена близост друг, който по старите жители помнят.
С разрастването на селото и разширението на града в посока с. Еленово през 1983 г. се прави пак събиране от настоятелството като свещеник Стефан и новия кмет по това време Димитър Костадинов, Огнян Ангелов, Воин Ангелов, Йордан Костадинов, баба Илинка Алексова, Тодор Цонев, Георги Иванов, взимат решение за разширявана на църквата.
През 1984-1985 г. е направена стая и от към южната страна разширение, което в момента е в новия храм. През 1986г. е съборена част от южната сена на храма и е запечатана цялата сграда. Впоследствие това ново крило се приобщава към сегашния храм, като до приобщаването се използва за склад. През 1992 г. настоятелството взима решение и започва цялостно разширение на храма.
През 1996 г. той е осветен от митрополит Натанаил и архиепископа на Кипър по това време и постепенно църквата придобива сегашния си неповторим образ.
На 27 октомври Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Серафим в съслужение със свещеник Стоян Бербатов отслужиха св. Литургия, след която бе положен основният камък за строеж на параклис „св. Троица“.

Енорийски живот

Всяка неделя и на празник се служи Света Литургия.
След служба богомолците се събират на кафе в магерницата, а когато е топло под красивия просторен навес.
8 ноември: ХРАМОВ ПРАЗНИК

Забележителности

В непосредствена близост до благоевградския квартал „Еленово“ и църквата се намират селата Еленово и Делвино. На 7 км. отстояние се намира и възрожденската църква „Св. Димитър“ в село Марулево.
Прекрасно място за разходка и отдих е местността „Памет и вяра“, където се намира 33 метров кръст, издигайки се над Благоевград. От там се разкрива и гледка към по-голямата част от града.