Официално се приема, че храм „Св. Николай” в махала Овнарска, с. Градево е създаден през 1861 г., за което свидетелства мраморната плоча пред Царските двери.
Легендата разказва за жена на име Велика, чийто гроб се намира до апсидата на храма. „Баба Велика”, както я наричат местните люде, сънувала, че на това място има заровен котел със злато, което трябва да се извади и да се използва за построяването на храма. Скоро след това започнал градежа на храма.

В строежа на храма участват и майстори от Самоков, както свидетелствува една вече счупена плоча с надпис при храма. „Лето 1860” е изписано пък на купола на храма – до лика на Христос Пантократор. Според един „Списък на енориите и свещениците от Неврокопска епархия през 1928 г.”, съхраняван в Държавен архив-Благоевград, храмът е осветен през 1864 г. В друг сходен списък, само че от 1937 г., е посочено, че храмът е осветен през 1860 г.

Пред Царските двери в храм „Св. Николай” е поставена мраморна плоча с имената на ктиторите на храма (Велика, Коста и т. н.), а в средата на тази плоча е двуглавият орел – символ на Вселенската патриаршия.

Местните разказват, че по време на Балканските войни (1912-1913) в района на храм „Св. Николай” се водели едни от най-тежките сражения между българската и гръцката войски.
В едно писмо до митрополит Макарий от 22 юни 1925 г. свещеник Сотир Николов съобщава, че храм „Св. Николай” не притежава никакви недвижими имоти.

Към 1928 г. в градевската махала Овнарска има 85 къщи. Енорийски свещеник, обслужващ храма там, е ръкоположеният на 6 февруари 1910 г. за свещеник Сотир Николов, имащ килийно образование. Към 1937 г. в махала Овнарска на село Градево има 88 къщи и 121 православни семейства. Свещеникът, обслужващ храма в махалата, е свещеник Стоил Н. Цицков. Той е завършил ІІ гимназиален клас. Роден е на 3 март 1895 г. и е ръкоположен на 9 юни 1930 г.

В годините на социализма – като част от предприетата от властта акция на „воинстващ атеизъм”, храмът в махала Овнарска е занемарен. Местните хора разказват, че камбаната му била задигната някъде по Разложко.

С идването на демокрацията след 10.11.1989 г. възкръсва за нов живот и храмът в Овнарската махала. Местни жители започват да правят курбани за здраве веднъж годишно (на 6.12 – когато Църквата е отредила да се чествува паметта на св. Николай Мирликийски). Започва и реставрацията на храма.

Храм „Св. Николай” представлява кръстокуполен едноапсиден трикорабен храм, с два входа – един от юг, един от запад. Местните възрастни хора разказват, че някога са влизали от западния вход и са излизали след края на литургията от южния. Над западната порта има ктиторски надпис с лика на св. Николай Мирликийски. От двете му страни са двамата архангели Михаил и Гавраил. В този надпис се споменава отново името на баба Велика и годината 1861.

Иконостасът, амвонът, архиерейският престол и „мирянските тронове” са запазени в автентичен вид. Иконостасът не завършва с Разпятие, а с три слънчеви кръга.

  През 1847 г. в село Сърбиново (дн. Брежани) е изграден храм „Св. Димитър Солунски”. Една историческа справка от 1961 г., съхранявана в Държавен архив-Благоевград, ни дава сведения за съществуването на епиграфски паметник на южната стена над входната врата, където била спомената 1847 за начална година за църквата. Храмът е осветен две години по-късно от мелнишкия митрополит Дионисиос Тапинос (1799-1881). Архиереят разрешил до култовата сграда да се построи и училище, но при условия, че занятията в него ще бъдат водени на гръцки език. Привидно властимащите старейшини в Сърбиново се съгласили, но никога не позволили на децата да се обучават на гръцки език.
Храмът представлява трикорабна едноапсидна базилика. При олтарната апсида се вижда преизползване на по-стари камъни. Портата на храма е ниска, за да може влизащият в Божия дом – без значение от етнос, пол, религия, занятие и обществен статут – да сведе глава пред Господ. От всички страни храмът има вписани с тухли кръстове по стени. Храмът разполага с вътрешен двор, заграден с каменен зид. Някога този зид не е съществувал, а на негово място се извисявал дървен навес с дървени подпори. В градежа на храма са използвани каменни плочи. Според местните хора, тези каменни плочи били добавяни от местността Белите брегове край селото. Предполага се, че майсторите, които са изграждали брежанския храм, са същите, издигнали и храма в село Бобошево. През първата половина на ХХ в. е издигната от запад камбанарията.

Иконите са дарения от местните хора. Стенописи има в олтара. Наскоро в северната страна на наоса също бе открит стенопис от първата половина на ХХ в., изобразяващ свети Димитър. Иконите са дарения от местните хора. Художественото изпълнение е дело на Банската художествена школа. Зографи от Берово също са представени чрез техните творби, както и майсторите, изографисали и храм-паметник „Св. Александър Невски”.
В началото на ХХ в. в църквата богослуженията се водели от свещеник Найден. Местното предание разказва, че в местната структура на ВМОРО била извършена кражба. Откраднати били пари на Организацията. Щом разбрал за това Яне Сандански и околийският войвода на Горна Джумая Сава Михайлов пристигнали в Сърбиново. Селяните посочили единодушно крадеца – свещеникът. Наред с това Сандански разбрал от селяните в Сърбиново, че са идвали хора, които ги подмамвали да го предадат на османския аскер. Яне обяснил на хората, че е в Сърбиново да прегледа сметките на поп Найден, но свещенослужителят се скрил в мазето на къщата си. Четниците стояли пред попската къща в продължение на 11 дни, защото всички тефтери със сметки били в неговите ръце. Един от четниците взел за заложник едно от децата на поп Найден и слязъл с него в дълбоките зимници на попската къща. Свещеникът бил принуден да се предаде и признал, че той изхарчил общите пари.

След Горноджумайското въстание от 1902 г. като наказателна акция срещу въстаналото българско население изпратените османски войски опожаряват храма. Местните хора разказват, че османските власти платили на цигани да подпалят храма отвътре. Въпреки това местните намират сили и начин да възстановят своя молитвен дом отново. По време на Междусъюзническата война от 1913 г. култовата сграда е отново опожарена от гръцките войски. Вследствие на пожарите летописната книга и голяма част от храмовата документация са унищожени. С възстановяването на храма се натоварва протойерей Найден Златков. През 1925 г. храмът е възстановен в сегашния си вид. В същата година е осветен от Неврокопския митрополит Макарий. По времето на митрополит Макарий в храма е донесен свети антиминс с пришити в него мощи. През 1927 г. Църковното настоятелство към храма се сблъсква с голям проблем – липсата на свещи, просфор, тамян и елей. Наред с това Протоколната книга на Църковното настоятелство към храма свидетелства за честа смяна на членове на Църковното настоятелство.
Храмът развива социална и мисионерска дейност. Протокол №1 от 15.02.1931 г. свидетелства, че Църковното настоятелство към храма е взело решение книжните икони, които до този момент се съхраняват в култовата сграда, да се подарят на бедните семейства в селото. С писмо №13 от 3.2.1939 г. пък митрополит Борис Неврокопски разрешава на местния енорийски свещеник да покръсти в християнската вяра родената в град Варна Ресмие Кязим Алиева, решила да живее в село Брежани. Митрополитът нарежда на свещенослужителя да запознае новопокръстената с християнския мироглед и с християнската догматика.

Протоколната книга на храма свидетелства и за икономическото състояние на храма. Църквата е разполагала с имоти в местностите „Св. Петка”, „Св. Николай”, „Полето”, „Света Богородица” и ги давала под наем, за обработване от местните селяни.
Тази година храмът честваше 170 години от своето създаване със Света литургия, участие в която взе и митрополит Серафим Неврокопски.