Черквата „Св. Димитър“ до с. Марулево прави силно впечатление със своята богата и разнообразна стенопис, с библейски сюжети и сцени. Тук съжителстват достолепните образи на цял сонм светии – от старозаветните пророци, та до новозаветните мъченици. Вътре в храма, върху стената до входа стои надпис, че „от началото на лето 1860-о се е сътворил светият божествен храм на името на свети великомъченик Димитри“. От надписа научаваме, че освещаването е станало през 1863 г., а изписването на образите е извършено през 1893 г. от творци от Банската художествена школа под ръководството на Георги Митов с помощта на местните жители Андон Мицов, Мано Николов, Стоимен Петрев, Стойне Ильов. Стенописите са в тъмни тонове и се характеризират с наивизъм и простота в краските. Същата година е направен и иконостасът с резбовани двери и венчило.
Храмът представлява трикорабна псевдобазилика с открита галерия от запад и юг. Дъсчените тавани са оцветени и апликирани.
Духовното родство между Църква и училище през Възраждането е изразено и в пространствената близост на храма и сградата на селското училището, които някога били в един двор. Училище „Христо Ботев“ е закрито през 1973 г. поради липса на ученици. Отляво на храма има вкопана в земята изоставена кирпичена постройка – това е старата кръщелна.
Църквата е изцяло построена от местните хора, материалите също били осигурени от тях. Керемидите за покрива също са изработени тук на място, както и кирпичът, с който е застлан подът. Дебелите носещи греди, които и днес здраво държат храма са от дървета, докарани от 30 км – чак от гората на сегашния резерват „Парангалица“ в Рила. А 30 години по-късно, когато през 1890 г., започва изработването на стенописите и дърворезбата, се притекли на помощ като дарители и православни християни от съседните села. Най-голямата подкрепа дошла от жители на село Хърсово, където имало доста богати хора, които дарили средства за изографисването.