Храм „Рождество Богородично“, гр. Симитли

Храм „Рождество Богородично“, гр. Симитли

История на храма

 

До 1912 г. Симитли е било село, населявано главно с османци – мюсюлмани по вяра. През 1912 г. VІІ Рилска дивизия превзема Симитли. След „войните за национално освобождение” в Симитли започват да прииждат християни от околните села Тросково, Ораново, Сърбиново (Брежани). Пристигналият през 1938 г. в Симитли като енорийски свещеник отец Борис си спомня: „…Симитли е било турско село. Народа който заварих тук беше сбирщина, слязъл от разни места без традиции, обичаи. Цялото население на Симитли наброяваше около 700-800 човека в едно с цигани, турци, евреи и арменци и др.”

Още от 1920 г. започват плановете за строителство на православен храм в Симитли. Построеният храм е осветен през 1929 г. от Неврокопския митрополит Макарий. Храмът е замислен като храм-костница, където да се съхраняват костите на загиналите за освобождението на Симитли. По-късно обаче тази идея е изоставена. Църковното настоятелство решава на няколко метра до храма да се построи паметник, в който да бъдат положени останките на героите. Построеният храм представлява еднокорабна базилика, завършваща с олтарна апсида на изток, и с трансепт (на север и юг).

Днес са запазени икони от ранния период на храма, които са всъщност иконите на иконостаса – дарени от по-заможните семейства в Симитли. От 1991 г. до 1993 г. се извършва и изографисването на храма под ръководството на главния зограф Никола Господинов от София. Скоро след това храмът е разширен, като се добавя странично крило (параклис „Св. Стилиян”, осветен през 2015 г. от Неврокопския митрополит Серафим) и „портик”. Към храма се открива и неделно училище.

Името на протойерей Борис Китанов Петров е свързано и до днес с историята на храма в съзнанието на симитличани. Самият отец Борис в спомените си разказва за първите си мигове като енорийски свещеник, завеждащ храма в Симитли: „Храма беше празен, а оттам и беден. Нямаше на какво да се разчита. Вярващите слагаха по иконите някакви стари грохчета. А ние ги събирахме и хвърляхме в Струма. Свещи не се продаваха. Дарове не постъпваха. Малко вярващи влизаха в храма и приходите за църквата и за свещеника се свеждаха до нула. Останах изненадан, когато настоятелството ми поднесе дълговете на църквата от строежа. Задължения към БНБ, към Топлийски, към иконописци, резбари, към Докатичевско Църковно настоятелство и др. Това съвсем ме отчая, тъй като нямаше приходи, а полиците пристигаха до настоятелството за изплащане. Вярно е, че след войната полека лека храма почна да се оживява. Тъй като народа от околните села слезе тук, а те си идваха с някои традиции и бяха по-религиозни. Почна това нещо да се чувствува и в храма. Плановете за свещите подсилиха прихода на църквата… Вярващите почнаха да дават много и богати дарове. А те бяха 100% приход. Вярващите започнаха да записват литургии, годишни имена, които сега достигат до голямо число. Всичко това говореше, че работите ще се оправят. И наистина успяхме и се разрешиха почти всички проблеми, които стояха на съвестта ми и чакаха разрешение.”

 

* Спомените се публикуват с допуснатите грешки в тях.

 

Енорийски живот

Всяка неделя и на празник се служи Света Литургия.

Храмов празник: 8 септември (Рождество на Пресвета Богородица)

 

Забележителности

На няколко метра северно от храма се намира паметник-костницата на загиналите за освобождението на с. Симитли.

На около 6 километра североизточно от храма се намира и доста добре запазената средновековна крепост над Симитли.

Comments are closed.