В Благоевградска духовна околия има няколко църкви посветени на Успението на Света Богородица, като особено тържествено се отбелязва храмовия празник на църквата в с. Бараково. Тази година за трета поредна, на 14 август, понеделник, в навечерието на празника бе отслужена Вечерна служба и Опело Богородично. Богослужението бе водено от свещениците Велизар Голев, енорийски свещеник на с. Черниче и Светослав Кючуков, предстоятел на храма. Почти 100 годишния храм се изпълни с богомолци, както от селото, така и от Благоевград и другите околни населени места, които се включиха в красивите песнопения на службата и Литията около храма, със св. Плащаница, на която е изобразено блаженото успение на Божията Майка. В края на богослужението отец Светослав благодари на миряните, дошли да участват в светата служба и покани всички на следващия празничен ден да вземат участие в богослуженията. Свещеникът призова народа в храма и на 23 август, на празника „Отдание на празника „Успение Богородично“, когато ще бъде отслужена архиерейска света Литургия, водена от Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Серафим.
  В деня на успението на Божията майка, храма отново бе изпълнен с множество християни, голяма част от които пристъпиха към св. Причастие. По традиция в чест на Пресвета Богородица, жените носеха в храма питки и хлябове, които след освещение раздадоха на всички. Специално за празника, църковното настоятелство в Бараково бе организирало корбан за благословение на вярващите, а децата от прицърковното неделно училище бяха подготвили базар с приготвени от тях и семействата им сладкиши.

  По традиция Акатиста се отслужва всяка последна Неделя от месеца от 10:00 ч. ,а идеята е на църковното настоятелство и Общинския съвет по наркотични вещества в Благоевград. Една възможност всички хора, страдащи от зависимост към наркотици, алкохол, цигари и други зависимости да съучастват в Богослужението и да потърсят молитвеното застъпничество на Пресвета Богородица. На 18 май се честваше иконата „Неизпиваема чаша“, а тук може да прочетете информация и исторически сведения за нея.
  Иконата на Божията майка „Неупиваема чаша“, по иконографски тип, се отнася към древно изображение на Св. Богородица – „Оранта“, само че Младенецът е нарисуван стоящ в чаша. С това иконописецът навежда мисълта ни към Св. Тайнство Евхаристия. Чашата с благославящия Богомладенец това е чашата на Причастието и тя действително е неупиваема, или неизпиваема. Майката Божия с вдигнати нагоре Пречисти ръце, като могъщ първосвещеник, ходатайствено възнася към Бога тази Жертва – Своя заклан Син, взел Плът и Кръв от Нейните Пречисти кърви, в пренебесния жертвеник за спасение на целия свят. Тя се моли за всички грешници, всички да се спасят и вместо към низките губителни страсти, призовава всички към неизстощимия източник на духовна радост и утешения. Неупиваемата чаша е небесна помощ и милосърдие приготвена за всеки нуждаещ се.
  Чудотворната икона на Божията майка се прославила в Русия през 1878 г., и е свързана с чудесното изцерение на един селянин от Тулска губерния от алкохолизъм. Човекът имал пророчески сън – явил му се благолепен старец, който му заръчал да отиде в град Серпухов и да се помоли на иконата „Неупиваема чаша“. Селянинът страдал от парализа на краката поради пиянството и не тръгвал на път. Тогава старецът му се явил още няколко пъти и той го послушал, макар и трудно пристигнал в манастира и помолил да се отслужи молебен. В обителта никой не знаел за такава икона, докато най-сетне се сетили, че в коридора към ризницата стояла потъмняла Богородична икона от X век, на която е нарисувана Светата чаша. Когато я разгледали внимателно на гърба открили надпис „Неупиваема чаша“. А на една от манастирските икони селянинът познал тайнствения старец – това бил преп. Варлаам, ученик на св. Алексий Московски. След молебена селянинът, не само оздравял от тежката болест, но и се избавил от гибелната страст на пиянството. Чудесната вест се разнесла из Русия и пред чудотворната икона започнали да идват хора, страдащи от алкохолизъм, а по-късно и от наркомания и техни близки. Те идвали да молят Владичицата да ги избави от недъзите и много от тях се връщали, за да И благодарят за оказаната милост.
  Иконата „Неупиваема чаша“ била на особена почит в град Серпухов. Било създадено и Братство на трезвениците „Св. Александър Невски“ и всяка неделя множество народ молитвено участвали в молебена към Света Богородица. В годините след революционния период в Русия, много храмове и манастири били затворени и през 1929 г. иконата безследно изчезнала, молебенът бил прекратен. През 1990 г. по инициатива на тогавашния архимандрит Йосиф, молебенът към иконата „Неупиваема чаша“ в гр. Серпухов бил възстановен, нарисувана била икона по подобие на първообраза и съставена служба и акатист по съществуващи по-рано ръкописи. По късно било определена и дата на честване на чудотворната икона на 18 май. Много са иконите „Неупиваема чаша“ в православния свят, сред тях има такива, които мироточат и кръвоточат и дават видим знак за Божествената благодат.

  Още от ранната утрин течеше усърдна подготовка в очакване да започне празничното Богослужение. То бе водено от Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Серафим, а в съслужение с него бяха архимандрит Йоан от Руенската света обител, свещеник Велизар Голев от храм „св. вмчк. Георги Победоносец“ в гр. Черниче, свещеник Костадин Калайджиев от храм „Света Троица“ в Банско и свещеник Светослав Кючуков, председател на църковното настоятелство към храм Св. Николай в кв. „Грамада“.
  След светата Литургия бе осветено петохлебие и отслужен празничен водосвет за радост на десетките миряни, които въпреки работния ден изпълниха храма, а клиросните певци допринесоха за благоукрасата на светата служба.
  В словото си митрополит Серафим говори за живота и примера на свети Николай Мирликийски Чудотворец. (Пълното слово може да чуете от прикачения по-долу аудио файл). А след това всички се отправиха към обновената кухня при църквата, която беше осветена от Неврокопския митрополит. От църковното настоятелство към храма и доброволци бяха подготвили празнична трапеза за всички дошли да уважат празника.
  Вече половин година работи доброволческата кухня към църквата, при която всяка неделя след Богослужението се раздава обяд на нуждаещи се след предварително записване. По примера на благотворителната дейност на храмовия светец Николай Чудотворец и от църковното настоятелство към храма заедно с доброволци се трудят с благотворителна цел. В своето слово при освещаването на кухнята Дядо Серафим спомена колко радостно и важно е, че има инициатива като тази и, че след като е започната не трябва да прекъсва, а да продължава с всеобщи усилия на духовенството и миряните.

  На 2 май деца изучаващи „Религия-Християнство“ от I а клас в VIII СУ “Арсени Костенцев“ в Благоевград посетиха църквата „Св. Архангел Михаил“ и беседваха със свещеник Стоян Бербатов за празника на св. Цар Борис. Инициативата за посещение на храма е на г-жа Виделова и г-жа Кючукова, учителката им по религия. Децата извървяха пътя от училище до храма пеш, а много от децата за първи път посещаваха храма на св. Архангел Михаил. В църквата бяха топло приети от отец Стоян Бербатов, който им разказа за небесните покровители, за делото на св. Цар Борис, чиято памет св. Църква чества на втори май а също така отговори на многото им въпроси за Рая и добрите дела. Учениците научиха повече за устройството на храма и любопитството им спря върху царските двери, олтара и владишкия трон.
  След посещението на църквата децата бяха почерпени от отеца пред новата трапезария на храма и имаха време да потичат на воля в църковния двор.

  Тази неделя в църквата „Св. Николай“ в благоеврадския квартал „Грамада“ бе отслужен молебен пред иконата на св. Богородица „Неизпиваема чаша“. Молитвата за наркозависими, алкохолици и хора страдащи от зависимостта на тютюнопушенето отслужи свещеник Светослав Кючуков. Молебенът се отслужва от началото на тази календарна година по молба на ръководителя на Общинския съвет по наркотични вещества д-р Теменужка Любенова и всеки може да участва лично или да запише имената на свои близки попаднали в зависимости. Молебенът е специално последование от молитви и песнопения в които се умолява Божията майка да помогне на страдащите от различни зависимости- наркотици, алкохол, тютюнопушене, компютърни зависимости, да се избавят от тях и Бог да дарува със здраве и покаяние тях и техните близки.
  Молебенът ще се отслужва всяка неделя от 10.00 ч в църквата „Св. Николай“ след което семействата на зависимите имат възможност да получават топла храна от доброволческата кухня за бедни, която отвори врати към храма през месец декември 2016 г.

  Съпреживявайки радостта от Христовото Възкресение вечерта в събота, за поредна година децата от неделното училище, помагаха в храма за посрещане на множеството народ дошъл да вземе от Йерусалимския огън. За 12-та поредна година „Живия огън“ бе донесен от певците в храма директно от делегацията по посрещането му на летище София.
  По традиция за 12-та година се проведе и детския празник „Най-здраво червено яйце“ на Светли Понеделник. Тази година децата разчувстваха своите родители и гости, като представиха театралната постановка „Българската великденска питка“. В продължение на цялата ваканция ежедневно по няколко часа децата сериозно репетираха с известната благоевградска актриса Соня Дюлгерова, която бе инициатора и сценариста на представлението. Постановката отправи ясно послание, че ако искаме децата на България да са щастливи в своята родина и да останат тук, трябва да бъдем вярващи хора, да се молим на Бог, и Той няма да ни остави. Всички актьори показаха промяната, която може да стане във всяко човешко сърце, когато там влезе Божията благодат. Тогава и семейните ценности и личните добрини ще светнат и ще станат опора и спойка за всяко семейство.
  След постановката по традиция се проведе и състезанието по определяне на най-здравото червено яйце. Победител тази година е малката Ангелинка, която пребори останалите в няколко тура и получи от енорийския свещеник Светослав Кючуков първата награда. Отецът с помощта на църковните настоятели бе подготвил подаръци и за всички участвали деца, и в останалите игри, като намиране на 30 скрити яйца в двора на църквата.
  За всички тази година Светлото Христово Възкресение озари сърцата и домовете ни и донесе в семействата радост и веселие.

  Вестта за Христовото възкресение обаче не останала скрита. Първи я чули благочестивите жени мироносици, които притеснени от скръб и боязън бързали в ранното утро към гроба, за да помажат, според еврейския обичай, с благовонни масла тялото Иисусово. Когато приближили, заварили Ангел Господен, който стоял до отворения и празен гроб и им благовестил: „Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен” (Марк 16:6). Тази неочаквана вест изпълнила с неизказана радост и свещен трепет техните души. Страхът и угнетяващата сърцата им скръб отстъпили и те бързешком се върнали като станали първите благовестници и проповедници на славното Христово Възкресение. Това дивно благовестие озарило цялата вселена и изпълнило с божествената Христова светлина целия свят, който дотогава тънел в тъмнината на греховния мрак и сянката на смъртта.
  Христос възкръсна и „всичко се изпълни със светлина, небето и земята и преизподнята”.
  Христос възкръсна и цялото творение се възрадва и развесели, защото настъпи всепобедният ден на Господнята Пасха, която отвори за нас райските врати и освети цялото творение.
  Христос възкръсна и призовава всички нас да Го последваме и да осъществим нашата лична пасха, т.е. да отхвърлим греха, да превъзмогнем болезненото си самолюбие и егоизъм, и с „радост един другиго да прегърнем”, „на тези, които ни ненавиждат, да кажем: братя! и всичко да простим заради Възкресението”.
  Със Своята смърт Господ Иисус Христос „плени смъртта”, „унищожи силата на дявола”, „премахна болката и страданията”. Кръстът от символ на „позор и безумство” стана „сила Божия” и освети началото на един нов живот – живот в Христа.
  Първите думи, с които Възкръсналият Спасител поздравил онези, които се удостоили да Го видят, били „Радвайте се”.
  Този победен поздрав преминава неизменно през вековете, отеква в пасхалната нощ, за да достигне до богодаруваната ни настояща година и да се превърне във вечен израз на победата на живота над смъртта.
  Този победен поздрав продължава да носи същото послание и днес, в напрегнатия 21 в. Всички, които са приели спасителната вяра в Господ Иисус Христос и са възлюбили Бога от цялото си сърце преживявят същата трепетна радост, както св. апостоли и жените мироносици, защото верни са словата на Христовия апоспол: „Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки” (Евр. 13:8).
  Защо на Възкресение Христово всичко е по-различно, всичко се преобразява?
  Защото Възкресението е основата на нашата вяра и е най-силното доказателство за нейната истинност. Св. апостол Павел изразява особено ярко това с думите: „Ако Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра... Ако Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви: вие сте си още в греховете... Но ето, Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък” (1 Кор. 15:14, 17, 20).
  Христовото Възкресение е живот, защото чрез него бяха победени смъртта и греха. Тази победа извоюва за нас и ни дари Богочовекът Христос. Той стана начало на нашето възкресение и ни удостои да живеем вечно в Неговото царство. За да наследим вечния живот обаче първо трябва да се разпънем заедно с Христа, т.е. да умрем за греха и да отхвърлим злото.
  Христовото Възкресение е сила, която ни укрепява и утвърждава в борбата с греха. Сила, без която не можем да възхождаме и напредваме в добродетелите.
  Христовото Възкресение е радост, която прогонва марака на отчаянието и скръбтта. Радост, която ни вдъхновява уверно да благовестим в света с делата и живота си за Божията любов, проявена към нас, човеците.
  Христовото Възкресение е любов. „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели” (Йоан 15:13). Поради безкрайната Си любов Господ Иисус Христос прие човешко естество, живя, страда, умря на кръста и възкръсна, за да изкупи сътворения от Него човек. Тази божествена любов очаква да й отговорим с нашата любов – към Бога и към ближния.
  Да откликнем на Христовия призив, да вкусим от този нов, обновен живот – живот, озарен от Христовата светлина и запечатан с Неговата любов, та като се помирим с тези, които сме огорчили и простим на онези, които са ни наскърбили, с чисти и изпълнени с любов сърца, да възкликнем: „Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт смъртта потъпка и на тези, които са в гробовете, живот дарува”!
  Отечески поздравявам всички православни християни, духовни чеда на светата Неврокопска епархийска църква с всепобедния Празник на празниците – светлото Възкресение Христово и пожелавам светлината и благодатта на Възкръсналия Господ Иисус Христос да почива във вас. Мирът и любовта Христови да ни съпътстват през всички дни на живота ни!
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
ВОИСТИНУ ВОСКРЕСЕ!
С пасхално благословение,
† Неврокопски митрополит СЕРАФИМ

  „Очакванията на иудеите, че Той ще бъде цар тук на земята, ще ги освободи от римското робство и ще възстанови царството на Израиля не се оправдали поради недостатъчното разбиране за това Кой е Хистос и какво е Неговото Царство.
Ние също почитаме Христос като Цар, но трябва добре да разбираме какво е това Негово царство и да знаем, че наистина Той е цар на това Свое царство. Пред Пилат Той казва, че Неговото царство не е от този свят. На друго място посочва, че царството Божие е вътре във вас. Още се казва, че царството Божие насилници го грабят. И на много други места се посочва, че царството Му е небесно и вечно. Царство на блаженството, Царство Божие. Господ действително влиза в Йерусалим, за да установи Своето царство, но не като седне в някои дворец, за да царува, а противно на логиката отива да установи своето небесно царство, като принася Себе си в жертва. Но Неговият престол е Кръста, на който Е разпънат. Като ни посочва връзката, която трябва да следваме, за да наследим и ние Неговото царство. Не да бъдем само жители, но и сънаследници на това царство, т.е. Своето царство Той иска да сподели с всички хора. Да ги направи съучастници на Своето царско достойнство и да царува във вечността с всички, които Го обичат.
  Христос ни посочва пътя, който трябва да извървим, за да достигнем това царство. Този път е любовта към Бога и към ближния, като взимайки своя кръст се съразпънем заедно с Него. Това е единственият верен път за достигането на царството Божие. То се установява в сърцата на тези, които искат да бъдат заедно с Христа. Господ Иисус Христос е Пътят, Истината и Живота. Той ни учи на самата истина, която не може да бъде подправена от никоя друга човешка измислица. Това е Христос, Който посрещаме днес в Йерусалим. Бог истинен от Бог истинен, единосъщен с Отца и Светия Дух. Който принесе себе си в жертва, за да изкупи човека от робството на греха и да му дарува свобода. Истинската свобода не е никъде другаде освен в Христа. Който живее с любовта към Христа и спазва заповедите Му е истински свободен. Всяко друго положение в което се намираме, например ако имаме материални блага, но нямаме свободата в Христа, а сме роби на страстите и греховете си, то ние все пак оставаме роби. А това робство на греха преминава във вечно робство на дявола и ни отдалечава от Христа.
  За това братя и сестри да ликуваме, да посрещаме Христос, да вникваме в дълбочината на нашата вяра. Да Го допуснем вътре в нас, да дойде Неговото Царство както се молим в молитвата Отче наш. Защото този свят, в който се намираме сега ще се промени, ще свърши, ще изчезне. И както обещава Христос при Второто Пришествие всичко това, което виждаме тук сега ще бъде унищожено, но ще има ново небе и нова земя, в които ще живеят правдата и мирът, защото там ще пребъдва Христос като Цар на мира и славата заедно с всички светии и ще дарува царството, свободата, пълното блаженство и радост на всички, които Го обичат. Неговата милост , благодат и човеколюбие да пребъдват днес и през всички дни от Страстната седмица и да дарува на всички достойно и радостно посрещане на Неговото славно Възкресение.“
  В края на словото си митрополит Серафим отправи благопожелания и към новоръкоположения дякон Кирил Кирилов. „Да му пожелаем Бог да го укрепява със Своята благодат. Да го напътства, просвещава и да го направи Свои съсъд, който да бъде в служение на своите ближни и да бъде проводник на Божествената благодат и на Божията и съвършена любов на всички онези, които ще се ползват от неговото служение. Честит да бъде новият дякон на Българскат православна църква!“

  „През следващата седмица богослужебните текстове ни подготвят за онзи момент, когато Господ ще отиде да възкреси Лазар и да утеши сестрите и близките му. След това заедно със Спасителя отиваме в Йерусалим за тържественото Му посрещане и да Го последваме в кръстния Му път и така да достигнем до гроба Господен, където да посрещнем и да приемем възсиялото от там в светлина славно Христово Възкресение. Във всичко това постепенно Църквата ни въвежда. Подготвя ни чрез богослуженията особено през последните две седмици на Великия пост, за да може още по-силно да се проникнем и изпълним с чувството на преклонение и Божествено почитание към всичко онова, което Спасителят е извършил за нас.
  Но в днешната Неделя се предлага и още нещо на нашето внимание. Една жена, която възсияла във святост, известна на всички ни – преподобната Мария Египетска. Нейното житие е едно от най-големите чудеса на Църквата. В последните години от своя живот тя стигнала до такова състояние, че да върши чудеса, но по-голямото чудо е целият неин живот. И това въобще е чудото на Църквата, което с Божията благодат, която се преподава в Църквата и чрез Църквата извършва с всеки един човек, който тръгва по пътя на спасението. В днешната Неделя, в края на Великия пост ни се предлага този велик образ на покаянието най-вече заради това да ни се представи един истински плод на покаяние. Един истински прекрасен цвят, който може да произрасте от дълбокото разкаяние на всяка една човешка душа.
  Житието на света Мария Египетска е поставено в постния триод, т.е. в богослужебното последование на Великия пост, за да се помни винаги нейният подвиг и да се дава като пример на това какво може да извърши Църквата с всяка една човешка душа. Именно това чудо се извършва с всеки един от нас и много пъти не забелязваме, но то е много по-голямо от други чудеса. Именно чудото на преобразяването, на промяната на човека е най-голямото, което Църквата може да извърши с човека. Не може който и както да се подвизава, ако извършва своите подвизи извън Тялото Христово, извън Църквата да достигне до това благодатно състояние, което виждаме в живота на св. Мария Египетска. Църквата е онзи богочовешки организъм,Тяло Христово, в което живее и се преподава Божията благодат и в което с дейстивието на Светия Дух човек се преобразява, освещава и обожествява и е възможно от крайното падение и отдалечение от Бога, човек да достигне до святост и да се спаси с дейстивето на Светия Дух, под действието на Божията благодат.
  За това Църквата ни учи и призовава да не се отнасяме осъдително към никого, независимо дали знаем за греховете на другия човек, колкото и големи да са те. Защото никой не знае колко дълбоко е покаянието в душата на всеки един човек. А нашето покаяние се извършва в нас и се принася Богу и само Той може да присъди дали нашите грехове ще ни отведат в погибел или пък покаянието, което принасяме за тях ще ни дарува прошка, получавайки спасение и преминавайки в царството Божие, когато отидем във вечността.“
  В края на словото си Неврокопският митрополит наблегна върху това, че трябва да помним живота на света Мария Египетска, както и това велико чудо, което се извършва с всеки един от нас, но за което ние трябва да се стремим и работим, така че да принасяме плодове на покаяние, за да може да достигнем до промяна в нас от падението към виздигането, усъвършенстването и обожествяването.

  Акатистът ще се отслужва всяка последна неделя на месеца след Св. Литургия. Инициативата е на църковното настоятелство и на Общинския съвет по наркотични вещества в Благоевград.
  Иконата на Божията майка „Неупиваема чаша“, по иконографски тип, се отнася към древно изображение на Св. Богородица – „Оранта“, само че Младенецът е нарисуван стоящ в чаша. С това иконописецът навеждаща мисълта ни към Св. Тайнство Евхаристия. Чашата с благославящия Богомладенец това е чашата на Причастието и тя действително е неупиваема, или неизпиваема. Майката Божия с вдигнати нагоре Пречисти ръце, като могъщ първосвещеник, ходатайствено възнася към Бога тази Жертва – Своя заклан Син, взел Плът и Кръв от Нейните Пречисти кърви, в пренебесния жертвеник за спасение на целия свят. Тя се моли за всички грешници, всички да се спасят и вместо към низките губителни страсти, призовава всички към неизстощимия източник на духовна радост и утешения. Неупиваемата чаша е небесна помощ и милосърдие приготвена за всеки нуждаещ се.
  Чудотворната икона на Божията майка се прославила в Русия през 1878 г., и е свързана с чудесното изцерение на един селянин от Тулска губерня от алкохолизъм. Човекът имал пророчески сън – явил му се благолепен старец, който му заръчал да отиде в град Серпухов и да се помоли на иконата „Неупиваема чаша“. Селянинът страдал от парализа на краката поради пиянството и не тръгвал на път. Тогава старецът му се явил още няколко пъти и той го послушал, макар и трудно пристигнал в манастира и помолил да се отслужи молебен. В обителта никой не знаел за такава икона, докато най-сетне се сетили, че в коридора към ризницата стояла потъмняла Богородична икона от X век, на която е нарисувана Светата чаша. Когато я разгледали внимателно на гърба открили надпис „Неупиваема чаша“. А на една от манастирските икони селянинът познал тайнствения старец – това бил преп. Варлаам, ученик на св. Алексий Московски. След молебена селянинът, не само оздравял от тежката болест, но и се избавил от гибелната страст на пиянството. Чудесната вест се разнесла из Русия и пред чудотворната икона започнали да идват хора, страдащи от алкохолизъм, а по-късно и от наркомания и техни близки. Те идвали да молят Владичицата да ги избави от недъзите и много от тях се връщали, за да И благодарят за оказаната милост.
  Иконата „Неупиваема чаша“ била на особена почит в град Серпухов. Било създадено и Братство на трезвениците „Св. Александър Невски“ и всяка неделя множество народ молитвено участвали в молебена към Света Богородица. В годините след революционния период в Русия, много храмове и манастири били затворени и през 1929 г. иконата безследно изчезнала, молебенът бил прекратен. През 1990 г. по инициатива на тогавашния архимандрит Йосиф, молебенът към иконата „Неупиваема чаша“ в гр. Серпухов бил възстановен, нарисувана била икона по подобие на първообраза и съставена служба и акатист по съществуващи по-рано ръкописи. По късно било определена и дата на честване на чудотворната икона на 18 май.
  Много са иконите „Неупиваема чаша“ в православния свят, сред тях има такива, които мироточат и кръвоточат и дават видим знак за Божествената благодат.

  Негово Светейшество Българският патриарх Неофит благослови лично от свое име и от името на Св. Синод на Българската православна църква – Българска Патриаршия участниците в конференцията.
Голяма беше радостта на всички, че Негово Светейшество посети областния център. Той бе посрещнат от множество народ пред сградата на общината, сред които бяха и представителите на местната власт (в лицето на областния управител г-н Михайлов, кмета на Благоевград г-н Камбитов, председателя на общинския съвет г-н Тасков и др.).
Началото на конференцията бе дадено малко след 18:00 ч., като приветствени слова бяха отправени от Негово Светейшество Български патриарх Неофит, Негово Високопреосвещенство Неврокопски митрополит Серафим, който беше и домакин на конференцията, Областния управител г-н Бисер Михайлов и кмета на Благоевград г-н Атанас Камбитов, последва слово на Карпийския епископ Христофор от Кипърската архиепископия, който говори по темата: "Финдаментализмът в нашия живот. Общ възглед." Също така поздрави бяха отправени от предстоятелите на Поместните православни църкви: Антиохийска, Йерусалимска, Руска, Сръбска, Грузинска, Кипърска и Албанска.
В самата конференция участие взеха над сто духовни лица и специалисти по превенция от религиозни секти от почти всички православни страни.
Бяха изнесени доклади от представителите на поместните православни църкви, след което се сформираха работни групи, които подготвиха заключителните документи, а те от своя страна бяха одобрени от участниците в конференцията и ще бъдат изпратени до всички Поместни православни църкви.
Заключително слово каза Карпасийският епископ Христофор, който благодари на Негово Светейшество патриарх Неофит, както и на Негово Високопреосвещенство Неврокопски митрополит Серафим за гостоприемството.
Късно следобяд в съботния ден участниците в конференцията посетиха Рилската света обител, където бяха топло посрещнати от братството на манастира. След вечерното Богослужение те имаха възможност да се поклонят пред светите мощи на св. Иван Рилски и да посетят музея на манастира, където се запознаха с историята на светата обител. След тържествената вечеря гостите си тръгнаха с голяма радост обратно към Благоевград.
В Неделния празничен ден в храм „Въведение Богородично” в Благоевград бе отслужена тържествена света Литургия, в която участие взеха участниците в конференцията, представляващи Поместните православни църкви.

  От 11 декември /Неделя на светите Праотци/ към църквата „Св. Николай” в благоевградския квартал „Грамада” започна раздаването на топла храна на нуждаещи се хора. Инициативата е на църковното настоятелство на храма и с благословията на Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Серафим. Енорийският дом към църквата ще предлага топла храна веднъж седмично – всяка неделя от 11.00 ч. на социално затруднени хора и ще се реализира с подкрепата на дарения и доброволчески труд . След св. Литургия, протосингелът на Неврокопска епархия архимандрит Епифаний и енорийският свещеник Светослав Кючуков отслужиха водосвет и благословиха първата гозба. Съобразно Рождественския пост, бе сготвен боб от дългогодишния готвач Йордан Мечов. Раздадени бяха около 70 порции, като в менюто бе включено безалкохолно, хляб, локумени вафли, халвички и ябълки. Кухнята е насочена към хора, които нямат възможност да си приготвят топла храна, самотни родители, болни, парично затруднени хора, многодетни семейства и всеки, който среща затруднение за прехраната си. За реализацията на кухнята за бедни доброволен труд и ангажираност положиха партньорите от Сдружение „Ние жените”, Общински съвет по наркотични вещества”, вестник „Топ преса”, Сдружение „Св. Петка” и миряни, които отделиха от свободното си време да нахранят и зарадват дошлите хора. Църковното настоятелство се обръща към всички, да подкрепят това начинание и в Благоевград да има място, в което всеки изпаднал в трудност да знае, че не е сам. Всеки, който иска да се включи може да помогне с дарения на хранителни продукти в срок на годност и с доброволчески труд.

  Църквата се намира в кв. „Грамада” и за поредна година събра много вярващи от целия град. Светата Литургия бе отслужена от енорийския свещеник Светослав Кючуков, който в проповедта си обърна внимание на добротворството на св. Николай и пожела всички да следваме неговия пример.
След службата, по традиция, бе раздаден рибен корбан на десетки миряни. Енорията при храма вече се е погрижила за рождественското настроение, като в храма е поставена ясла с младенеца, фотокът и други изненади за малки и големи.
Църковното настоятелство предвижда от тази седмица към храма да заработи социална кухня за бедни. Тя ще предоставя топла храна всяка неделя на предварително одобрени нуждаещи се хора.
Всеки може да дари продукти за социалната кухня към храма или да се включи с доброволен труд по примера на обичания св. Николай Мирликийски Чудотворец.

  Още рано сутринта, на 21 ноември, камбаните на църквата „Свето Въведение Богородично“ в старинния квартал „Вароша“ забиха тържествено за началото на утринната служба. Светата Литургия, за храмовия празник, бе отслужена от Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Серафим, в съслужение с храмовото духовенство, свещеници и дякони от Неврокопска епархия. В празничната служба участие взеха архиерейските наместници съответно на Разложка духовна околия – иконом Янко Русков и на Санданска духовна околия протоиерей Георги Танчев. Множество народ изпълни старата църква на Благоевград, която в този ден отбеляза за 172 път храмовия си празник. Богослужбата бе благоукрасена от митрополитския хор „Йеромонах Неофит Рилски“ с ръководител проф. Йоанис Папахронис. От 11:00 ч., в двора на храма, за втора поредна година се проведе благотворителен базар, иницииран от Православния информационен център на Неврокопска света митрополия. Ръчно изработените изделия и постно приготвените сладкиши привлякоха интереса на миряните, а събраните средства ще бъдат използвани за подпомагане на социално слаби семейства. Тази година в базара се включиха ученици изучаващи СИП „Религия-Православие“ в Благоевградските училища. Следобяд в Регионалния исторически музей „Обединен детски комплекс“ Благоевград представи своята празнична програма, изпъстрена с много стихотворения и песни, като основният акцент беше поставен върху семейството. За да уважат празничната програма бяха дошли родители и деца. На сцената ученици от журналистическата редакция „Хей хлапета“ и от православния журналистически клуб „Кандилце“ проведоха интервю със свещеник Стоян Бербатов, който отговори на въпроси свързани с въвеждането на Пресвета Богородица в храма, с примера на праведните Йоаким и Анна, с ценностите в семейството, тайнствата в Църквата и така по атрактивен начин запозна аудиторията с празника на християнското семейство. Вечерта Негово Високопреосвещенство митрополит Серафим гостува на тържество за деня на християнското семейство подготвен от учениците на 1 а клас в VIII СУ „Арсени Костенцев“ в Благоевград, които от тази година посещават часове по СИП „Религия-Християнство“. Митрополитът бе радушно посрещнат от директора на училището г-н Биров и след разглеждане на новооткритите зали за спорт, хранене и отдих, бе посрещнат от най-малките ученици с класен ръководител г-жа Кръстева и техните родители. Децата пресъздадоха историята на светите праведни Йоаким и Анна и обърнаха внимание на християнските добродетели, които са вечни и неизменни, независимо от времето и трудностите. Децата предизвикаха своите родители и в състезание по намиране на семейното съкровище. За добрата подготовка на децата с тях работят също г-жа Жанет Керанова, актриса от драматичен театър „Никола Вапцаров“ и г-жа Кючукова, учител по религия. В края на тържеството Митрополитът поздрави децата и техните родители и изрази убеждението си, че изборът на родителите днес, децата им да посещават часове по религия, утре ще бъде стократно възнаграден от Господа с блага, които не са си и представяли.

  За втора поредна година на 14 август вечерта срещу големия празник в църквата се събраха свещеници и миряни, за да участват във вечерната служба и молитвеното последование „Опело Богородично”. Тази година съслужиха свещениците отец Бисер Христов от с. Полена, отец Стоян Бербатов от благоевградския квартал „Еленово”, отец Велизар Голев от с. Черниче и енорийския свещеник Светослав Кючуков. По подобие чинопоследованието „Опело Христово”, след песнопенията от трите статии, последва лития около храма с плащеницата, изобразяваща тялото на св. Богородица. Под плащеницата преминаха множество хора от Бараково, Благоевград и близките населени места. На 15 август се отслужи утринна служба и празнична света Литургия, а празничните песнопения бяха изпълнени от женския хор на благоевградския храм „Въведение Богородично”, които от няколко години гостуват в Бараково. След службата на вярващия народ бе раздаден корбан за здраве. На 21 август, неделята след Успение Богородично, Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Серафим отслужи света литургия в храма за радост на цялата енория. В Богослужбата съслужваха и игумена на Руенската света обител отец Йоан, дяконите Благой, Христо, Антон, на клира песнопенията изпълни Димитър Костадинов, иподяконстваше Венцислав Поповски. Множество деца и възрастни пристъпиха към светата Чаша „за да бъдат всички едно…” /Ин.17:22/

В третата година от Своето проповядване, малко преди Неговата кръстна смърт и страдания, Христос отива в планината Тавор. Със Себе Си взима трима от най-близките Си ученици – Яков, Йоан и Петър. Христос се отдалечава за да се помоли, а апостолите заспиват. Събужда ги ярка, дивна светлина и виждат Христос преобразен в естеството Си да беседва със св. Пророк Моисей и св. Пророк Илия за предстоящата Му кръстна смърт и страдания. Апостолите били удивени от светлината и излъчването, което се разнасяло от тялото Христово, станало им много приятно, те чувствали Божията благодат в пълнота и св. апостол Петър попитал дали да направят три сенника за Христос за св. Илия и за св. Мойсей. Тогава чули глас от небесата на Бог Отец, който им говорил: „Това е Моят Възлюбен Син, Него слушайте”. След това Христос преобразил естеството си и станал, както до този момент. Всичко това Христос направил за да укрепи своите ученици, да им даде кураж, смелост и надежда, за това че Неговата кръстна смърт и страдания ще бъдат изкупителни за всички християни, за да не униват сърцата им и да бъдат готови и те. На този ден храмов празник има църквата „Свето Преображение Господне”, намираща се на територията на старите гробища в Благоевград. Първоначално на мястото е имало параклис, който през 60-те години на XX век се преустройва в настоящия храм. Църквата е еднокорабна базилика, отвън облепена с камък. Иконите на иконостаса са рисувани от руския йеромонах и иконописец Николай Шелехов. Около църквата „Свето Преображение Господне” се намират и гробовете на много свещеници живяли и служили в Благоевград. На храмовия празник ще бъде отслужена света Литургия от храмовия свещеник протоирей Валентин Царевски. По традиция на този ден се освещава първия плод на лозите - гроздето и се раздава на вярващите за благословение. По традиция Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Серафим ще служи в Благоевград в църквата „Въведение Богородично”.