История на храма
Строежът на църква „Св. Николай Летни“ в Благоевградския квартал „Грамада“ започва в периода 1990 – 1991 г. След десетоноемврийските събития хората са обхванати от религиозен ентусиазъм, тъй като до този момент са били спирани да изразяват своите религиозни потребности. Населението на квартала решава, че е удачно да си има свой храм. В строежа се включват много хора и помагат, кой с каквото има възможност – пари, строителни материали, майсторлък и доброволен труд. Много от майсторите, които са го строили в последствие споделят за голямата си радост от това, че ще имат храм в квартала, който да обслужва нуждите им.
Църквата е осветена на 9 май 1995 г. от тогавашния Неврокопски митрополит Пимен. На тази дата Православната църква чества пренасяне мощите на св. Николай Мирликийски Чудотворец от град Мир (област Ликия) в днешния италиански град Бари.
Първи свещеник е Георги Илиев, който е и инициатор за построяване на църквата. В тежките години на разкола в БПЦ, храма е обслужван от свещеник Николай Иванов, след него и свещеник Ангел Боянов. През 2010 г. Неврокопският митрополит Натанаил въдторява в храма свещеник Светослав Кючуков.
През есента на 2010 г. към църквата митрополит Натанаил благославя дейността на първото в Благоевград православно неделно училище с учител богослова Спас Мичков. На откриването присъстват областния управител на Благоевградска област г-н Валери Смиленов, председателя на общинския съвет г-н Хаджигаев и общинския съветник г-н Роячки. Към храма започват да се организира редица базари, тържества, беседи с миряни, с посетителите на пенсионерския клуб в квартала, поклонически пътувания и прожекции на православни филми.
През 2011 г. църковното настоятелство започва да организира и великденски конкурс за „Най-здраво червено яйце“ –включват се много хора, не само от квартала, но и от града. През лятото на 2011 г. към Православното неделно училище се провежда и курс по дърворезба с ръководител г-н Иван Панайотов. Няколко от децата от неделното училище печелят първи места на регионалния етап на националния конкурс „Бог е любов“, със свои дърворезби, приложно изкусво, стихове и есета.
През летните месеци на 2012 г. към църквата се провежда Православна музикална студия с ръководител г-т Радко Енчев. Деца и възрастни разучават песнпенията на св. Литургия с желанието да бъде сформиран църковен хор. Идеята остава не реализирана.
За Рождество Христово през 2012 г с помощта на мирияни в двора на църквата започва да се изгражда коледен кът за деца с Рождественска ясла и фото кътчета.
В следващите години се организират редица мероприятия с деца и възрастни, сред които участие в детските православни лагери в манастира „Св. вмчк. Георги“ в гр. Хаджидимово, православни походи и пътувания.
За храмовия празник на 6 декември 2016 г. към църквата отваря врати и доброволческа кухня за бедни. Първата гозба е осветена от архимандрит Епифаний, протосингел на Неврокопска св. Митрополия. Първоначално кухнята храни 30 човека, но в последствие техния брой се увеличава.
Енорийски живот
9 май: ХРАМОВ ПРАЗНИК „Пренасяне св. мощи на св. Николай Мирликийски“.
6 декември: ВТОРИ ХРАМОВ ПРАЗНИК
Доброволческа кухня за бедни: всяка събота от 11:00 ч.
Интервю със свещеник Светослав Кючуков
– Благословете , отче. Разкажете ни повече за църквата „Св. Николай” в кв. „Грамада”.
– Храмът „Св. Николай“ в кв. „Грамада” е сравнителн нов. Строежът му започва 90-те години на миналия век, когато след десетоноемврийските събития един ентусиазъм обхваща хората, които до този момент са били спирани да изразяват своите религиозни потребности. Населението на квартала решава, че е удачно да си има свой храм. Църквата е построена с доброволен труд и средства на жителите на кв. „Грамада”. Много от майсторите, които са го строили са още живи и могат да ни разкажат за своите чувства , мисли и радост, от това че ще имат храм в квартала, който да обслужва нуждите им.
– Трудно ли се е построил храма?
– Да, един храм се строи трудно. За да има храм, първо трябва да има належаща нужда. Много наши съвременници се втурнаха да направят църкви и параклиси, но голяма част от тях не успяха. Църква се прави тогава, когато хората имат нужда от нея. Ако пристъпим към идеята за строеж на храм, само за да го има, за наше успокоение или нещо трудо, то става трудно. За да се построи църква, тя трябва да има нужните разрешителни от Общината, след това трябват средства за тухли, бетон, желязо, план, за вътрешното обзавеждане. Всяка една част на храма е специфична и не се произвежда от много хора, например дърборезбата на иконостаса, трябва да е по точно определен модел, не може да има елементи, които не са църковни. Малко хора се занимават с това, а те трябва да бъдат добре подготвени, а процесът на изграждане продължава дълго във времето.
– Иконите даряват ли се?
– Когато започне изографисването на храма, има такава традиция хората да даряват иконите в храма или тяхното изографисване. За това в много църкви има и надписи, кой е дарил тяхното изписване.
– Разкажете ни за стенописите на храма.
– Стенописите допълват облика на всяка една църква. За съжаление не всяка църква може да си позволи да има стенописи, поради недостиг на средства. Но когато имат стенописи, църквата заблестява в цялата си красота. Древните наши предци са наричали иконите, библия или богословие за неграмотни. Защото много от библейските събития и историята на църквата можем да видим описани в стенописите на една църква, както е и в храма „Св. Николай”.
– Каква е сградата, която е в близост до църквата?
– Тя е била построена с идеята да бъде помощно помещение при храма. Сега тя изпълнява ролята на Православно неделно училище.
– Идват ли деца в неделното училище?
– Да, когато има занимания интересът към тях привлича деца.
– Кога идват най-много хора в църквата?
– Когато са големите църковни празници – на Великден, на Успението на Божията майка. Хората идват в храма с потребност да измолят нещо от Бога или светиите.
– Трудно ли се подържа храма?
– Да. Дори и къщите в които живеем, ако не се подържат и не се направят нужните ремонти, когато трябва започват да се рушат.
– Тук е много красиво, има много цветя. Кой ги подържа?
– С цветята и обстановката в храма са натоварени жените, които продават свещите. Те се грижат за тях, поливат ги и труда им дава плод. За това нашия двор е красив и приятен.
– Сега има ли нужда от нещо в храма? Какво трябва да направи човек, ако иска да дари нещо?
– Както всеки храм и нашия се нуждае от много неща- подръжка, довършителни работи. Редно е, когато човек иска да направи дарение, да се свърже със свещеника и да го попита, от кое в настоящия момент има най-голяма нужда. На практика се оказва, че има много хора, които решават сами какво да дарят, най.често това е икона. Така във всеки храм има много икони на даден светец, които съобразно подредбата на храма, няма как да бъдат изложени.
– Има ли нещо за което вие като свещеник мечтаете да има храма? – Да много неща има, които исам да се случат. Скоро ще се реализира една обща мечта на нашата енория – да имаме кухня за бедни, както и център за обгрижване на семействата на накрозависими и алкохолозависими хора. Това са трудни начинания и са нужни хора, които да помагат, защото досега не сме работили в тази посока.
– Църквата е посветена на св. Николай, разкажете ни за него?
– Нашата църква е посветена на така наречения св. Николай Летни. Тогава се чества е едно събитие, което се е случило след смъртта на св. Николай. Пълното име на празника е Пренасяне светите мощи на св. Николай Мирликийски от гр. Ликия в италианския град Бари.
– Вие ходил ли сте на поклонение пред мощите на св. Николай?
– Да преди десетина години имах радостта да отида в гр. Бари на 9 май, точно когато се чества празника на пренасяне на мощите.
– Как се чества празника там?
– Там празника се чества три дни. Започва със св. Литургия пред мощите на св. Николай. А има и много общоградски тъжества – много тържествено се прави възстановка на посрещане на мощите с кораби и лития до храма, където са положени. Хората изразяват своята огромна радост от това събитие и облечени в дрехи от миналото.
– Днес в православна църква ли са мощите на св. Николай? – Италия е страна, която традиционно изповядва римокатолицизма, за това там мощите са поставени в най-големия катедрален храм в Бари. Това е огромна сграда, а самите мощи са в Руски православен параклис в криптата на цъквата. Но и днес мощите на св. Николай продължават да мироточат и да вършат чудеса.
– Как трябва да се отнасяме към хората, които не са християни?
– Както и към тези които са християни. Не зависимо, че те не изповядват нашата религия, те са наши братя, и към тях трябва да постъпваме толерантно, изпитваме същата любов и нищо чудно, ако служим като един пример за тях, те самите да поискат да станат православни.
– От малък ли искахте да станете свещеник?
– Не, аз също като много момчета исках да стана полицай, конструктор и какво ли още не. Бог има промисъл за всеки един от нас, за това кое за него е най-полезно, за да достигне той до крайната цел на човешкия живот богоуподобяването.
– Защо решихте да станете свещеник? – Това е решение, което не се взима изведнъж. Моя път към вярата беше труден. Семейството ми бе възпитано в атеистичен дух и аз трябваше да измина дълъг път не само за да бъда православен християнин, а и после православен свещеник. Бог винаги ни показва, това, което на Него е угодно и дали искаме или не, става това което Той иска за нас за да се спасим.
– Вие как служите на Църквата?
– Интересен въпрос. Служението в Църквата има много измерения. Първо самия ред на службите, в един храм се служи утринно богослужение, св. Литургия и следобед Вечерно богослужение. Другия аспект в служението на един свещеник е служението му сред хората. Общуването му с хората, той трябва да се интересува от тях, да отговаря на въпросите им. Трябва да има жива връзка между свещеника и еноряшите на храма. Когато един човек се чувства част от енорията, тогава служението на свещеника е пълноценно.
екип „Кандилце“ 2016 г.
Интервю с Дядо Митко –
църковен настоятел, който идва в храма от 30 години
Дядо Митко – църковен настоятел, който идва в храма от 30 години.
– Как се казвате?
– Бай Димитър или дядо Митко.
– От кога идвате тук?
– От както започна строежа на храма?
– Труден ли беше строежа?
– И беше и не беше, защото хората работеха с желание и всеки помагаше с каквото има и с пари и труд. А и днес има още за дострояване и икони.
– Защо помагаха хората?
– Хората, които обичат Бога трябва да помагат на храма.
– Защо се реши църквата да се казва свети Николай?
– Защото той е велик закрилник и защитник на хората?
– Какво си спомняте от строежа?
– Много майстори, хора, дърводеци, строители, а ние обикновенните хора с кирките и лопатите помагахме.
– А днес помагате ли на храма?
– Да, винаги с каквото мога.
екип „Кандилце“ 2016 г.
Интервю с Калинка Обецанова, свещопродавачка в храма
Калинка Обецанова, свещопродавачка в храма
– Как се казвате?
– Калинка Обецанова, аз съм свещопродавачка в храма.
– От кога работите тук?
– От 2004 г.
– Харесвате ли си работата?
– Много, защото силно вярвам в Иисус Христос в Неговата майка и във всички светии.
– Знаете ли нещо повече за освещаването на църквата?
– Да, църквата е осветена на 9 май 1995 г. от дядо Пимен, а нейния строеж е започнал 1990 –1991 г. Тогава и митрополитът и дава името на св. Николай Летни.
– Какви по-важни събития си спомняте през годините?
– Храма е много посещаем, особено на големи християнски празници – на св. Георги, св. Димитър. Всяка година на празника на св. Николай правим корбан, който се раздава на миряните.
– Какви хора идват в храма?
– Всякакви хора, идват и много деца.
– Какво питат хората, когато идват в храма?
– Интересуват се кой светия къде се намира в храма, за да му се помолят. Питат за различните молитви, които се четът в храма.
– Защо са сини покривките в църквата?
– Защото синия свят е на св. Богородица. Ние ги сменяме в зависимост от празника. Бели за Възкресение Христово, червени, когато честваме мъченици, зелени, когато са преподобните отци като св. Йоан Рилски Чудотворец.
– Какво знаете за св. Николай?
– Той е роден в град Патара, бил е епископ в гр. Мир, областта Ликия, и за това се нарича Мирликийски. Той е бил защитник на сираците и вдовиците и чува техните молитви.
– На кои светци има икони в църквата?
– На почти всички светци – св. Неделя, св. Димитър, св. Антоний Велики, св. Архангел Михаил и много други.
– Църквата дава ли различни неща на бедните?
– Да грижим се за бедните. Раздаваме корбани, дрехи, храна.
– Много ви благодарим, жеаем ви здраве!
екип „Кандилце“ 2016 г.
Забележителности
В близост на църквата се намира читалищна библиотека „квартал Грамада“.