За Православния храм
Какво е храм
Храмът е сграда за обществено богослужение. Той се нарича още и църква, което ще рече събрание. Бог, наистина, е навсякъде, но Той проявява по-особено Своите благодатни сили в места, които са Нему посветени (Второзак. 12:5, 11;3 Цар. 8:29; 2 Пар. 5:13; 7:1).
А такива места са храмовете. Храмът, следователно, е дом Божи (3 Цар. 9:10; Ис. 56:7; Мат. 21:13), Божие обиталище (3 Цар. 8:30). Затова храмовете се отличават от другите сгради както по своята архитектура, така и по своята вътрешна уредба и украса.
Храмът е така устроен, че да напомня за Бога и да извиква у нас молитвено разположение.
Сегашните наши православни храмове са построени и разпределени по образеца на старозаветната скиния и на Йерусалимски храм. Те се състоят от три главни части: притвор (артика, нартика, паперт), средна част (кораб) и св. олтар.
Православните храмове обикновено са обърнати към изток, от където идва светлината; Христос е нашият духовен изток (Лука. 1:18), Слънце на правдата.
В притвора оникновено се извършват някои по-малки обществени молитви и тайнства: обручение, девети час, лития, очистителни молитви и др. Тук в древност е имало и баптистериум – кръщелна, каменна купел (къпалня, басейн), в който са се извършвали масови кръщения.
Също тук са стояли и оглашените, както и ония, които са се каели за греховете си. В средната част стоят християните-богомолци. Тук има певници, т.е. места за църковните певци, големи и малки свещеници, аналои (поставки за икони, които се целуват от богомолците), тронове (седалище за по-възрастните и по-немощните), полиелеи и др.
Св. олтар е отделен от средната част с иконостас, т.е. преграда, на която са поставени свещени образи. Тия образи, наречени икони са обърнати с лице към запад, към богомолците. По средата на иконостаса има двукрилни врати, наречени царски двери, а на северната и южната-еднокрилни врати с икона или вход със завеса. В някои по-малки храмове има само една странична врата на иконостаса-северна.
Иконите са разположени в няколко реда. Най-долният ред представлява историята на грехопадението или събития от Стария Завет.
На втория ред са големите или т.н. „царски“ икони. Те се подреждат обикновено така: от дясната страна на царските двери са иконите на Иисус Христос, св. Йоан Предтеча и на св. архидякон Стефан (на южната врата); отляво на царските двери-на пресв. Богородица, на храмовия светия или храмовия празник и на св. архангел Михаил (на северната врата).
Третият ред икони са на по-големите Господни и Богородични празници, четвъртият-на св. апостоли, петият-на св. мъченици, светители и преподобни, шестият (ако има) на св. пророци и старозаветни патриарси. Някои по-малки църкви имат само една редица икони-царските.
Над царските двери се слага или образ на лъчезарно слънце-символ на Бога, или някой символ на Св. Троица, или т.нар. „Неръкотворен образ“ или т.нар. „деисис“. По-горе се поставя картината на Тайната вечеря и най-горе-Разпятието Христово. Над Разпятието виси кандило.
Светият олтар е най-светата част на храма. В него могат да влизат само свещенослужители и техните помощници. В средата на олтара се намира св. Престол (нарича се още трапеза или жертвеник). Св. Престол обикновено се прави от камък. Покрит е с една долна покривка от бял ленен или памучен плат, наречена срачица(риза), и индития-горна покривка от по-дебел цветен плат. От северната страна на св. Престол, в източната олтарна стена се намира проскомидията или протесисът (предложение). Проскомидията представлява ниша (пезул), прилича на малка пещерка. Тя изобразява пещерата, в която се е родил Христос. Тук се извършва проскомидията, т.е. подготвителната част на св. Литургия.
При правослвното богослужение се употребяват също свещи, кандила и тамян. Свещите и кандилата са не само за осветление. Те имат и символично значение. Пламъчетата на свещите и кандилата ни напомнят, че нашите души трябва да горят с пламъка на вярата. При това светлината създава и светло, радостно, празнично настроение. Кадилният тамян е символ на усърдна молитва-както димът на тамяна се издига нагоре към небето, така и нашата молитва трябва да възлиза към Бога. Но тамянът, свещите и кандилата имат още значение и на приятна Богу жертва. Тамянът е благоуханна смола; Пчелният восък, от който са направени църковните свещи, идва от най-благоуханните билки; елеят изтича от маслината – символ на мир и на благодатна Божия сила. Следователно, каденето и паленето на свещи и кандила е символ на нашата чиста и благоуханна духовна жертва Богу.
Устройството на храма
Православният храм се
нарича още църква и се състои от:
1. Притвор
2. Средна част, наречена още „кораб“;
3. Олтар (презвитериум), обърнат винаги на изток, понеже от изток е дошло спасението.
Храмовете се строят в най-различна форма и стил:
– като кораб-символ на ковчега, в който се спасили от потопа Ной и неговите близки, а днес в новия ковчег-храма, се спасяват вярващите в бурното житейско море;
-кръстовидна-символ на Христовия кръст;
-ротонда(кръгла форма)-символ на Божието съвършенство и безкрайност. Както кръгът няма нито начало, нито край, така и Бог е безначален и безконечен.
Върху самия храм или близко до него се издига висока кула с камбани и клепала. Камбанният звън възвестява началото на отделните богослужения и на по-важните им моменти, както и някои радостни или тъжни случаи от живота на църквата и на нейните членове-при тържествени молебени (бързо и радостно), на погребения (бавно и тъжно) и пр.
Архитектурният стил на християнските храмове е най-разнообразен.
Най-старият е базиличен, т.е. четвъртита продълговата църква с равен или засводен таван.
Ако църквата е трикорабна, двата странични кораба са отделени от централния с колони или зидани стълбове. Друг стил е романският, трети-византийският, с правилни кръгли сводове, четвърти-рано и късно готическият, със стреловидно заострени кули и сводове, пети-ренесансов, с предпочитание на древногръцките класически форми; шести-барок, с отрупани орнаменти ор гирлянди, плодове и човешки фигури; седми-рококо(опростен барок), с преобладаване на мидената черупка като декоративен орнамент; старобългарски-опростена базилична форма с тесни прозорци о барабановиден купол; руски-с високоцилиндрични куполи с луковиден покрив и осмоконечен над него кръст.
Всеки храм се посещава или на някой Господски и Богородичен празник, или на някой Божи угодник. Празникът, на който е посветен храмът, се нарича „храмов празник“. За този ден храмът основно се почиства и украсява. В навечерието на храмовия празник се отслужва велика вечерня с петохлебие ии бдение, а на другия ден-св. Литургия с участието на повече свещенослужители. След отпуста на литургията се извършва водосвет и специална лития с поменаване имената на живи и покойни ктитори и приложници на храма.
Как да се държим в храма?
Целта на влизането в храма е молитва към Бога, към Св. Богородица, към небесните ангели и Неговите светии, а не разходка или място за „зареждане“ с енергия. Нашето поведение е външен израз на вътрешното ни разположение, затова внимателно трябва да се стремим да спазваме благопристойно и уважително отношение към Бога.
Редно е да влизаме в храма с подходящо облекло.
В храма мъжете влизат и стоят с непокрити глави
Не бива да пречим на околните. /например разговаряйки високо/
Снимки и видео се правят с разрешение, благословение от духовник.
Ясно е, че в храма не бива да говорим или да се смеем на висок глас. Не бива също така да държим ръцете си в джобовете, зад гърба, да ядем или дъвчем.
Не се възлагат ръце върху иконите.
Почитта към иконите се изразява с целувание, но без червило.
По време на богослужение е редно да се съобразяваме с реда на службата:
Не бива да ходим из храма или да разговаряме в следните моменти от св.Литургия:
1) когато се извършва Малкият Вход с Евангелието и при Четене на Св. Евангелие
2) по време на Херувимска песен и Великия вход
3) докато се пее Символа на вярата
4) по време на т.нар. Евхаристиен канон, тоест от възгласа „Благодать Господа нашего Иисуса Христа и любы Бога и Отца и причастие Святаго Духа буди со всеми вами “ („Благодатта на нашия Господ Иисус Христос и любовта на Бога и Отца и общението на Светия Дух да бъде с всечки вас“) до възгласа „И да будут милости великаго Бога и Спаса нашего Иисуса Христа со всеми вами“. („И милостите на нашия велик Бог и Спасител Иисус Христос да бъдат с всички вас“). Това е най-важната част от Божествената Литургия, при която предложените хляб и вино се претворяват в Св. Тяло и Кръв Господни. Ето защо желателно е в тези най-святи мигове на богослужението да стоим благоговейно и да внимаваме в словата на молитвите.
5) докато се пее молитвата „Отче Наш“.
Забележки към ближния, който е нарушил правилата за благоговейно поведение в храма, можем да правим само в краен случай и то тихо, благопристойно и смирено. Но най-добре е да се въздържаме от забележки към когото и да било. По-добре всеки да следи собственото си сърце и съвест. Ако се случи някаква нередност, да се обърнем към свещенослужителите.
***
Информацията е взета от „Нашата Вяра“, Синодално издателство на БПЦ-БП, съставители +Макариополски епископ д-р Николай и Архимандрит д-р Серафим.
„Кратък буквар на Православната вяра“, автор Дарин Алексиев