След освобождението на селото от турско робство през 1912 г. тук се заселват православни християни от стария чифлик разположен по-горе и по желание на напускащия селото бей, турската митница и земята около нея се дава да построяване на църква. Новата църквата „Успение на Пресвета Богородица” се намира в непосредствена близост до моста над Река Рилска, която разделяла Княжество България и Османската империя. Преустройството на митницата започва през 1913 г. и продължава до 1920 г. Майсторите на храма са Мите Атанасов Донин, Чиме Митев, А. Митев, Хр. Митев, В.Томов, Ан. Христов и Ст. Воденичарски, дарители са много семейства.
На 20 октомври 1920 г. Неврокопският митрополит Макарий освещава църквата. В духовно-административно отношение от 1894 г. селото принадлежи към Неврокопска епархия, Благоевградска духовна околия.
След освещаване на храма, новата енория включва около 80 – 85 къщи и първи свещеник е Здравко Бозаджийски.
За строежа на храма е използван дървен материал, обработен и дарен от Балабановата фабрика, която в този период е най-големия завод за производство на хартия на Балканския полуостров и се намира в землището на с. Бараково, в близост до храма. Балабановата фабрика дава прехрана на почти 1000 човека, които получават безплатни жилища, медицински услуги, дърва, ток и други. Фабриката разполагала със собствена електроцентрала, железница, болница, пожарна команда, училище, детска градина, старчески дом, кино. През 20-те години Балабанов назначава на работа във фабриката около 300 белогвардейци – дворяни, генерали, доктори, полковници, писатели. Те са носители на духовност и култура, създават се духов и симфоничен оркестър, кино, театър, оперетен състав, красив парк. Към църквата „Успение Богородично” се сформира голям църковен хор от белогвардейци, за радост на местното население.
През 30-те години на века, във фабриката работи и големия български поет Никола Вапцаров. Той се запознава със своята съпруга Бойка на събора на селото на 28 август 1932 г., когато по стар стил се чества храмовия празник на църквата „Успение Богородично”. На 17 февруари 1934 г. след разрешение на митрополит Макарий, Никола приема свето Кръщение, и след това отец Здравко ги венчава.
На 24 март 1935 г. за Неврокопски митрополит е избран епископ Борис. На 21 май 1935 г., събота, един ден преди Цветница, той посещава Рилския манастир и в 9.00 сутринта влиза в първото село на Неврокопска епархия-Бараково. Пред входа на църквата в селото се събират, в очакване нновия митрополит, всички жители на селото, учителите и учениците от местното училище „Отец Паисий”. Група деца, по свой почин, с росни китки и с „ура” посрещат новия си митрополит и някои от хвърлените цветя попадат в самия автомобил на митрополит Борис. Специална делегация от гр. Неврокоп, начело с архиерейския наместник от гр. Горна Джумая, приветствува митрополит Борис с втъпването му в пределите на Неврокопска епархия, поднася му хляб и сол и му предава короната, мантията и жезъла, символите на архиерейската власт и достойнство. Извършва се след това малък молебен, в края на който митрополит Борис произнася реч, в която силно бликт радостни чувства, ивикани в душата му послучай първото му встъпване в пределите на Неврокопска епархия.
Митрополит Борис е убит 1948 г. по поръчка на комунистическата власт. Следват трудни години за вярващите хора, новата власт ограничава религиозния живот на хората. Епархията се ръководи от митрополит Пимен, а енорийски свещеник на църквата е свещеноиконом Борис Костадинов. По негово време се разширява църковната сграда, като се изгражда кръщелно помещение и канцелария за свещеника.
След падането на комунистическата власт, църковните среди отново преживяват ново предизвикателство – през 1994 г е обявен разкол в БПЦ. Свещениците и народа са разелени до 2004 г., когато с помоща на държавата разкола приключва. През този период за храма се грижи свещ. Димитър Янев. Той благоустроява двора на църквата, създава църковен хор от местни жени, ръководи неделно училище..Отец Димитър заминава за чужбина, а църквата се обслужва от благоевградски свещеници до 2006 г., когато Неврокопския митрополит Натанаил вътворява в Бараково, свещ. Светослав Кючуков.
През 2005 г. по инициатива на общественици на входа на църквата е поставена паметна плоча, по случай 95 години от освобождението на Горна Джумая и Пиринска македония. Плочата е открита официално от президента на Република България г-н Първанов, инициатора г-н Пендев, видни политици и граждани. След откриване на плочата Президента на Републиката разглежда църквата, запознава се с нейната история, разгръща с интерес богослужебните книги и разговаря със свещеника на църквата о. Светослав.
През 2011 г. в църквата „Успение Богородично” гостуват свещеници на селски енории от Румъния, Италия, Норвегия, Франция и Естония. Повода е проект „Интеркултурни методи за развитие на общността” финансиран от ЕС реализиран от богословските училища в Европа. Миряните от с. Бараково ги посрещат в двора на храма с домашни продукти –вино, сладка от ягоди и малини, домашен мед и остават много впечатлени от училището за възрастни.
През 2014 г. църквата „Успение Богородично” посреща новоизбрания Неврокопски митрополит Серафим. На 24 януари след поклонение пред мощите на св. Йоан Рилски, митрополита е посрещнат тържествено в Бараковската църква. Присъстват множество миряни, членовете на Епархийския съвет на Неврокопска митрополия,протосингела на епархията арх. Лукилиан, представители на всички духовни околии, архиерейски наместници, свещеници, софийски семинаристи от епархията, дошли специално за събитието и деца . Сред тях са кметът на общ. Кочериново Иван Минков и кметицата на Бараково Жулиета Лазова.
Днес 2016 г., храмът е в очакване на своята 100 годишнина, която ще чества през 2020 г. Сградата и двора са добре подъжани, изградена е чешма с икона на Господ Иисус Христос. От 5 години към църквата се провежда неделно училище за деца и възрастни. Певци към храма са момчета завършили семинария. Църковното настоятелство е подело инициатива за възстанояване на старата църква в местността „Църквето” и започва през 2013 г да раздава благословен корбан в деня на св. Теодор Тирон.

  Построяването на църква в Полена води началото си от аязмото, намиращо се на северния край на селото, на което идвали хора от близо и далеч и получавали изцеление от своите немощи. Като израз на благодарност към света Петка, на която било посветено аязмото, местният свещеник Лазар Ханджийски отслужвал водосвет, а жителите на селото правели курбан за здраве.
Строежът на храма започва на 13 октомври 1994 г. с тържествен водосвет. Тогава е положен и основният камък в присъствието на множество жители на селото.
Бързото изграждане на Божия дом станало с помощта на много дарители, дали своята лепта и труд, благодарение на будните жителите на селото, църковното настоятелство при църквата „Св. архангел Михаил” в съседното село Крупник, местни предприятия и с държавна помощ. Иконостасът на храма е дело на иконописеца Вангел от с. Михнево, Петричко, който нарисувал иконите на целия иконостас през 2002 г. Над царския ред има празничен ред икони, които проследяват в образи земния живот на Господ Иисус Христос.
Дърворезбата на иконостаса е започната през 2002 година и работата все още продължава. Бродерията и изработката на плащаницата, олтарната завеса, покривката на светия престол и свещеническите одежди са дело на сестрите от Врачешкия манастир „Св. Четиридесет мъченици“ край Ботевград.
Църквата в село Полена е осветена на 27 септември 2003 г. от Неврокопския митрополит Натанаил в съслужение със свещенослужители от епархията и при сладкогласното пение на църковния хор при Софийската духовна семинария. През 2010 г. е открито и православно неделно училище, в което се обучават около 20 деца от селото.

  Черквата „Св. Димитър“ до с. Марулево прави силно впечатление със своята богата и разнообразна стенопис, с библейски сюжети и сцени. Тук съжителстват достолепните образи на цял сонм светии – от старозаветните пророци, та до новозаветните мъченици. Вътре в храма, върху стената до входа стои надпис, че „от началото на лето 1860-о се е сътворил светият божествен храм на името на свети великомъченик Димитри“. От надписа научаваме, че освещаването е станало през 1863 г., а изписването на образите е извършено през 1893 г. от творци от Банската художествена школа под ръководството на Георги Митов с помощта на местните жители Андон Мицов, Мано Николов, Стоимен Петрев, Стойне Ильов. Стенописите са в тъмни тонове и се характеризират с наивизъм и простота в краските. Същата година е направен и иконостасът с резбовани двери и венчило.
Храмът представлява трикорабна псевдобазилика с открита галерия от запад и юг. Дъсчените тавани са оцветени и апликирани.
Духовното родство между Църква и училище през Възраждането е изразено и в пространствената близост на храма и сградата на селското училището, които някога били в един двор. Училище „Христо Ботев“ е закрито през 1973 г. поради липса на ученици. Отляво на храма има вкопана в земята изоставена кирпичена постройка – това е старата кръщелна.
Църквата е изцяло построена от местните хора, материалите също били осигурени от тях. Керемидите за покрива също са изработени тук на място, както и кирпичът, с който е застлан подът. Дебелите носещи греди, които и днес здраво държат храма са от дървета, докарани от 30 км – чак от гората на сегашния резерват „Парангалица“ в Рила. А 30 години по-късно, когато през 1890 г., започва изработването на стенописите и дърворезбата, се притекли на помощ като дарители и православни християни от съседните села. Най-голямата подкрепа дошла от жители на село Хърсово, където имало доста богати хора, които дарили средства за изографисването.

  Крупник е носител на много богата история още от древността. В редица източници селището се посочва като голям търговски център с име гр. Крупа (произлиза от „крупно” – голямо). През ХV-ХVІ в. селището е било център на епархия, начело с епископ.
През втората половина на ХVІ в. митрополит на Крупнишката епархия е Йоасаф. По негова инициатива е изработено ръкописното четвероевангелие, известно като Крупнишкото евангелие. През 1577 г. митрополит Йоасаф подарява евангелието на Рилския манастир. Четвероевангелието е майсторски обковано от софийския златар Матей с позлатени сребърни корици. Днес то се съхранява в музея на Рилския манастир.   Строежът на църквата “Св. архангел Михаил”, която се намира в центъра на селото, започва през 1932 и завършва през 1935 година. На 21 ноември 1935 година Неврокопският митрополит Борис освещава храма. Църквата е кръстокуполна, с два купола – един по-голям и един по-малък. Архитект и строител на храма е майстор Раденко от с. Трекляно, Кюстендилско.
Иконите и дърворезбата са от 1935 година, дело на Разложко-банската школа. Стенописите са рисувани през 1971-1974 година от художника Пантелей Сеферов от Костур. През 1985 година храмът е облицован отвън с нареченски бигор, а околохрамовото пространство е оформено и озеленено през 2004 година.

  Църквата е осветена на 9 май 1995 г. от тогавашния Неврокопски митрополит Пимен. На тази дата Православната църква чества пренасяне мощите на св. Николай Мирликийски Чудотворец от град Мир (област Ликия) в днешния италиански град Бари.
Първи свещеник е Георги Илиев, който е и инициатор за построяване на църквата. В тежките години на разкола в БПЦ, храма е обслужван от свещеник Николай Иванов, след него и свещеник Ангел Боянов. През 2010 г. Неврокопският митрополит Натанаил въдторява в храма свещеник Светослав Кючуков.
През есента на 2010 г. към църквата митрополит Натанаил благославя дейността на първото в Благоевград православно неделно училище с учител богослова Спас Мичков. На откриването присъстват областния управител на Благоевградска област г-н Валери Смиленов, председателя на общинския съвет г-н Хаджигаев и общинския съветник г-н Роячки.
Към храма започват да се организира редица базари, тържества, беседи с миряни, с посетителите на пенсионерския клуб в квартала, поклонически пътувания и прожекции на православни филми.
През 2011 г. църковното настоятелство започва да организира и великденски конкурс за „Най-здраво червено яйце“ –включват се много хора, не само от квартала, но и от града. През лятото на 2011 г. към Православното неделно училище се провежда и курс по дърворезба с ръководител г-н Иван Панайотов. Няколко от децата от неделното училище печелят първи места на регионалния етап на националния конкурс „Бог е любов“, със свои дърворезби, приложно изкусво, стихове и есета.
През летните месеци на 2012 г. към църквата се провежда Православна музикална студия с ръководител г-т Радко Енчев. Деца и възрастни разучават песнпенията на св. Литургия с желанието да бъде сформиран църковен хор. Идеята остава не реализирана.
За Рождество Христово през 2012 г с помощта на мирияни в двора на църквата започва да се изгражда коледен кът за деца с Рождественска ясла и фото кътчета.
В следващите години се организират редица мероприятия с деца и възрастни, сред които участие в детските православни лагери в манастира „Св. вмчк. Георги“ в гр. Хаджидимово, православни походи и пътувания.
За храмовия празник на 6 декември 2016 г. към църквата отваря врати и доброволческа кухня за бедни. Първата гозба е осветена от архимандрит Епифаний, протосингел на Неврокопска св. Митрополия. Първоначално кухнята храни 30 човека, но в последствие техния брой се увеличава.

  През 1888 г. с тази задача се заема известния представител на Банската художествена школа Михалко Голев, който работи активно и в много други църкви от югозападна България, най-често в съдружие с Димитър Сирлещов.
Този живописец оставя подписа си в олтарната част, но авторството му може да бъде установено и по самия стил на стенописите. Един надпис върху южната стена уточнява, че Михалко Голев е започнал работа в църквата през месец декември 1888 г., а друг подобен надпис върху северната стена подсказва, че е приключил със задълженията си през месец март 1889 г. През същите месеци на 1888 г. и 1889 г. е покрит със стенописи и нартекса на църквата. Дали Михалко Голев е решил тази задача сам е трудно да се уточни, но ако се съди по „Колелото на живота“, което е изписано в северната чупка на нартекса, може да се допусне, че той отново е бил подпомаган от Димитър Сирлещов.
Заслужава да се подчертае, че от двете страни на входа над църквата са разположени изображенията на Св. св. Кирил и Методий-явно доказателство, че както представителите на Банската художествена школа, така и всички останали зографи в този район на страната, продължават да доразвиват и обогатяват просветителските идеали на българската монументална живопис и след 1878 г.
През 1948 г. в северната чупка на нартекса е погребан Неврокопския митрополит Борис.В началото на 50-те г. на 19 в. са поръчани и църковните икони. Големите икони от царския ред на иконостаса са рисувани в течение на ок. три години. Датировката върху изображението на Св. Богородица (1854), както и на дарствените надписи върху иконите „Христос Пантократор“ (с името на поп Ангел Огнянов от 1855 г.) и „Св. Йоан Кръстител“ (с имената на Стоимен Йовев и Ридонци Стоев от 1856 г.) подсказват как е протекло изпълнението на тази почетна поръчка.
От иконографска гледна точка иконите от царския ред следват точно принципите наложени от възрожденската литургично-догматична и художествена практика. Те са подредени така (ако се разглеждата от ляво на дясно): „Св. Пантелеймон“ (1856), „Св. Георги драконоубиец“, „Св. Иван Рилски“, „Въведение Богородично в храма“, „Св. Богородица“ (с дата 1854 и царствен надпис от Г.Димитриевич), „Христос Пантократор“ (1855), „Св. Йоан Кръстител“ (1856), „Св. св. Кирил и Методий“ и др. Стиловите отлики на тези икони издават намесата на няколко ръце. Може би някои от тях са дело на популярния самоковски живописец Димитър Христов („Св. Никола“?). По-голямата част от тях обаче се свързват категорично със стилистическите и технически похвати на Банската художествена школа и явно са дело на Димитър Молера. В тях се оглеждат същите разумни компромиси между новото тълкуване на художествената форма, предлагано от Тома Вишанов и внушенията на светогорската естетическа линия, с помощта на които този живописец завоюва необичайна популярност.
Между иконите, които са създадени преди построяването на църквата или са постъпили в нея по-късно, от други култови сгради, специален интерес представлява иконата от 1818 г. със сборно изображение. В нейния център е разположено „Разпятието“, а около него четиримата евангелисти и Бог Отец, „Оплакването на Христос“ и „Съдът на Пилат“.
Учудваща е и сцената „Съдът на Пилат“, която се среща много рядко в българската иконопис и е изградена под директното влияние многоплановите ренесансови и барокови картини: със сложно начупено пространство, с раздвижени групи и любопитен типаж.
Вероятно поради затруднения от различно естество стените на църквата са изписани доста време след нейното завършване.

По брошурата на храм „Въведение Богородично“

Енорийски живот

Всяка Неделя и на празник се служи Света Литургия.
21 ноември: ХРАМОВ ПРАЗНИК И БЛАГОТВОРИТЕЛЕН БАЗАР В ПОМОЩ НА БЛИЖНИТЕ /в двора на храма/

Интервю с Невяна Илиева – мирянка, посещаваща храма от близо 60 години

Забележителности

Църквата „Въведение Богородично“ се намира в красивия възрожденски квартал на Благоевград – „Вароша“. От дясната страна на входната врата на църквата е гроба на Неврокопския митрополит Борис, който е голям духовник на нашето време и е убит през 1948 година от комунистите, които през тези години са на власт. От северната страна на църквата в двора е гроба на Неврокопския митрополит Пимен.
В двора на храма се намира Мемориал на рода на Гоце Делчев и паметник на майор Иван Павлович Орлински, чието име се свързва с освобождението на Благоевград от турско робство.
В непосредствена близост до кв. „Вароша“ и църквата „Въведение Богородично“ се намира Регионалния исторически музей.
От другата страна на река „Бистрица“ се намира площад „Македония“, Камерна опера Благоевград, народно читалище „Никола Вапцаров“ и Православен информационен център на Неврокопска света митрополия.