Храм „Св. Успение Богородично“, с. Бараково
История на храма
Село Бараково е разположено на територия, обитавана от дълбока древност. Околността е изпълнена с развалини от древни строежи, културни и исторически паметници. От направените разкопки в землището на селото е открито римско „Тържище”, където са открити над 3100 късноантични монети, някой от които датират от периода 318-319 г, отпечатвани при царуването на светия равноапостолен цар Константин I. В местността „Църквето” са запазени и останките на църква, която народната памет свързва с почитанието към св. Теодор. По данни на местните жители, тази църква е била почитана преди преместването на селото в днешната територия.
След освобождението на селото от турско робство през 1912 г. тук се заселват православни християни от стария чифлик разположен по-горе и по желание на напускащия селото бей, турската митница и земята около нея се дава да построяване на църква. Новата църквата „Успение на Пресвета Богородица” се намира в непосредствена близост до моста над Река Рилска, която разделяла Княжество България и Османската империя. Преустройството на митницата започва през 1913 г. и продължава до 1920 г. Майсторите на храма са Мите Атанасов Донин, Чиме Митев, А. Митев, Хр. Митев, В.Томов, Ан. Христов и Ст. Воденичарски, дарители са много семейства.
На 20 октомври 1920 г. Неврокопският митрополит Макарий освещава църквата. В духовно-административно отношение от 1894 г. селото принадлежи към Неврокопска епархия, Благоевградска духовна околия.
След освещаване на храма, новата енория включва около 80 – 85 къщи и първи свещеник е Здравко Бозаджийски.
За строежа на храма е използван дървен материал, обработен и дарен от Балабановата фабрика, която в този период е най-големия завод за производство на хартия на Балканския полуостров и се намира в землището на с. Бараково, в близост до храма. Балабановата фабрика дава прехрана на почти 1000 човека, които получават безплатни жилища, медицински услуги, дърва, ток и други. Фабриката разполагала със собствена електроцентрала, железница, болница, пожарна команда, училище, детска градина, старчески дом, кино. През 20-те години Балабанов назначава на работа във фабриката около 300 белогвардейци – дворяни, генерали, доктори, полковници, писатели. Те са носители на духовност и култура, създават се духов и симфоничен оркестър, кино, театър, оперетен състав, красив парк. Към църквата „Успение Богородично” се сформира голям църковен хор от белогвардейци, за радост на местното население.
През 30-те години на века, във фабриката работи и големия български поет Никола Вапцаров. Той се запознава със своята съпруга Бойка на събора на селото на 28 август 1932 г., когато по стар стил се чества храмовия празник на църквата „Успение Богородично”. На 17 февруари 1934 г. след разрешение на митрополит Макарий, Никола приема свето Кръщение, и след това отец Здравко ги венчава.
На 24 март 1935 г. за Неврокопски митрополит е избран епископ Борис. На 21 май 1935 г., събота, един ден преди Цветница, той посещава Рилския манастир и в 9.00 сутринта влиза в първото село на Неврокопска епархия-Бараково. Пред входа на църквата в селото се събират, в очакване нновия митрополит, всички жители на селото, учителите и учениците от местното училище „Отец Паисий”. Група деца, по свой почин, с росни китки и с „ура” посрещат новия си митрополит и някои от хвърлените цветя попадат в самия автомобил на митрополит Борис. Специална делегация от гр. Неврокоп, начело с архиерейския наместник от гр. Горна Джумая, приветствува митрополит Борис с втъпването му в пределите на Неврокопска епархия, поднася му хляб и сол и му предава короната, мантията и жезъла, символите на архиерейската власт и достойнство. Извършва се след това малък молебен, в края на който митрополит Борис произнася реч, в която силно бликт радостни чувства, ивикани в душата му послучай първото му встъпване в пределите на Неврокопска епархия.
Митрополит Борис е убит 1948 г. по поръчка на комунистическата власт. Следват трудни години за вярващите хора, новата власт ограничава религиозния живот на хората. Епархията се ръководи от митрополит Пимен, а енорийски свещеник на църквата е свещеноиконом Борис Костадинов. По негово време се разширява църковната сграда, като се изгражда кръщелно помещение и канцелария за свещеника.
След падането на комунистическата власт, църковните среди отново преживяват ново предизвикателство – през 1994 г е обявен разкол в БПЦ. Свещениците и народа са разелени до 2004 г., когато с помоща на държавата разкола приключва. През този период за храма се грижи свещ. Димитър Янев. Той благоустроява двора на църквата, създава църковен хор от местни жени, ръководи неделно училище..Отец Димитър заминава за чужбина, а църквата се обслужва от благоевградски свещеници до 2006 г., когато Неврокопския митрополит Натанаил вътворява в Бараково, свещ. Светослав Кючуков.
През 2005 г. по инициатива на общественици на входа на църквата е поставена паметна плоча, по случай 95 години от освобождението на Горна Джумая и Пиринска македония. Плочата е открита официално от президента на Република България г-н Първанов, инициатора г-н Пендев, видни политици и граждани. След откриване на плочата Президента на Републиката разглежда църквата, запознава се с нейната история, разгръща с интерес богослужебните книги и разговаря със свещеника на църквата о. Светослав.
През 2011 г. в църквата „Успение Богородично” гостуват свещеници на селски енории от Румъния, Италия, Норвегия, Франция и Естония. Повода е проект „Интеркултурни методи за развитие на общността” финансиран от ЕС реализиран от богословските училища в Европа. Миряните от с. Бараково ги посрещат в двора на храма с домашни продукти –вино, сладка от ягоди и малини, домашен мед и остават много впечатлени от училището за възрастни.
През 2014 г. църквата „Успение Богородично” посреща новоизбрания Неврокопски митрополит Серафим. На 24 януари след поклонение пред мощите на св. Йоан Рилски, митрополита е посрещнат тържествено в Бараковската църква. Присъстват множество миряни, членовете на Епархийския съвет на Неврокопска митрополия,протосингела на епархията арх. Лукилиан, представители на всички духовни околии, архиерейски наместници, свещеници, софийски семинаристи от епархията, дошли специално за събитието и деца . Сред тях са кметът на общ. Кочериново Иван Минков и кметицата на Бараково Жулиета Лазова.
Днес 2016 г., храмът е в очакване на своята 100 годишнина, която ще чества през 2020 г. Сградата и двора са добре подъжани, изградена е чешма с икона на Господ Иисус Христос. От 5 години към църквата се провежда неделно училище за деца и възрастни. Певци към храма са момчета завършили семинария. Църковното настоятелство е подело инициатива за възстанояване на старата църква в местността „Църквето” и започва през 2013 г да раздава благословен корбан в деня на св. Теодор Тирон.
Енорийски живот
Неделно училище: Петък от 17:00 ч.
06.01 / Йордановден, Св. Литургия, Лития до р. „Рилска“, Велик водосвет и освещаване водите на реката, изваждане на Св. Кръст
Февруари/ Св. Теодор, Св. Литургия, раздаване на корбан за здраве в местността „Църквето“
Томина Неделя/ Великденски празник с деца: „Най-здраво червено яйце“
14.08 / Вечерна служба, опело на Пресвета Богородица, лития около храма
15.08 / ХРАМОВ ПРАЗНИК
8.09 / Рождество на Пресвета Богородица, Св. Литургия, Празник на плодородието, корбан
25.12 / Рождество Христово, Св. Литургия, Посрещане на коледарите в храма
Интервю със свещеник Светослав Кючуков
– Благословете отче, Тук провеждат ли се свадби?
-Да, във всяка църква може да се провеждат и кръщенета и венчавки. Въпроса е демографски – в повечето села, които са обезлюдени, няма хора. Повечето венчавки са в градовете, където живеят хората.
-Разкажете ни повече за историята на църквата?
-Църквата веднага след освобождението на този край през 1912 г започва да се строи. Не е запазен архив за строежа, но през 1920 г тогавашния митрополит Макарий я освещава. От тогава до сега почти 100 г тази църква функционира, винаги се служи, и събира хората за лошо и най.-вече за добро. За да може в една църква да се служи литургия тя трябва да бъде осветена. Това е последование, което извършва митрополита в съслужение със свещенници.
-Иконите дарени ли са?
-Когато църквата е готова, започва да се обзавежда от вътре, тогава се прави и иконостаса, тогава родолюбиви и богобоязливи християни решават коя икона да дарят на храма.
-Кога е храмовия празник?
-Храмовия празник е скоро на 15 август, защото нашата църква е посветена на успението на Пресвета Богородица.
-Разкажете ни повече за празника Успение на Божията майка.
-Когато наближил земния край на св. Богородица, нейното желание било да се съберат всички ученици на Господ Иисус Христос. Тогава станало чудо, малко преди нейната земна кончина, по чудесен начин апостолите и най-близките ученици и следовници на Иисус Христос се събрали около леглото на което лежала умиращата Богородица. Те станали свидетели на блаженното успение, заспиване на св. Богородица.
-Тук колко свещеника служат?
-В повечето селски храмове в нашата епархия служи по един свещенник.
-От колко години служите тук?
-Вече повече от 10 години, през 2005 г. блаженопочиналия митрополит Натанаил ме въдвори в тази църква и от тогава до сега служа в нея.
-На Вас харесва ли ви работата в църквата?
-Разбира се, работатата в Църквата е по-малко работа и повече призвание. Ако човек не обича работата, Църквата и народа си не би могъл да бъде свещенник, защото ролята на Църквата е да просвещава, да запознава хората с истините на вярата, да им сочи пътя на спасителното Христово учение, така че ние да успяваме да наследим Вечността.
– Как се чувствате като свещенник?
– Много хубав въпрос. За да бъде един човек свещенник той трябва да има някакви добродетели. Той трябва да се опитва, да събира в себе си доброто и да го дава на останалите хора. Още повече, че в днешното съвремие не остана много и трябва да има един стълб, крепител на истината и това е светата Църква.Когато ние отиваме в Църквата ние отиваме да се помолим но и да се осветим, точно това освещаване е приемане на доброто от Бог.
– Има ли неделно училище?
– Да, към църквата има неделно училище за деца, част от които скоро се завърнаха от летния детски православен лагер в манастира „Св. Вмчк. Георги” в Хаджидимово.
– Как ще чествате храмовия празник?
– Празникът ще започва още от предходната вечер на 14 август, когато се отслужва Опелото на св. Богородица, подобно на Опелото на Иисус Христос на разпети Петък. В църквата ще се изнасе за поклонение плащеницата с образа на св. Богородица и ще се извърши специално последование от молитви и песнопения. На сутринта на 15 август рано сутринта ще започне утрината служба, след това св. Литургия. Песнопенията на службите ще се изпълняват от певци, а на св. Литургия, както всяка година тази за наша голяма радост ще гостува женския хор от църквата „Въведение Богородично” в Благоевград. След св. Литургия ще се раздаде и корбан за благословение на вярващите, дошли да почетат празника.
Интервю с Иван Панайотов
Посещаваме музея на семейство Панайотови, посреща ни Иван Панайотов- по-големия от братята, които са се заели с нелеката задача да възстановят спомените за времето, когато Балабановата фабрика е работила. За последните години сем. Панайотови успяват да направят музей в който събират всичко от фабриката ето повече за тяхното дело:
-Намираме се пред локомотив на малко влакче, точно пред вашата къща какво е то?
-То е част от железницата, която е пътувала до Рилския манастир. Ние имаме желание да възстановим влакчето, което е пътувало, за сега то ще се движи само в района на завода. Предвиждаме и музея да се премести на територията на фабриката, като ще има нови неща свързани с производствения процес-макет на машините, лекърския и зъболекарския кабинет и други неща, които са били предоставяни безплатно на работниците на фабриката от сем. Балабанови. Те са се грижили много за работниците, безплатни дърва, въглища, обувки, квартири за живот и много други неща. Имало е библиотека с над 7000 книги и библиотека на щат, радиоуредба за района, оркестри – симфоничен, духов и мандолинен състав. През 20-30 години тук са работили около 300 белогвардейци, които донасят със себе си културата.
-Какво има във вашия музей? -Сбирката съдържа много снимки – като започнем от тези на Иван Балабанов и неговата съпруга, на нас децата, които живеехме тук, от цялото предприятие, болницата,бръснарницата, администрацията и много други има планове на фабриката и някой от машините, на бараковския поет Биньо Иванов, инструменти от музикалните състави, детайли изработвани от фабриката, от първите телефони, документация и много други.
-Какво знаете за църквата „Успение Богородично” в този период?
-Изцяло дървения материал, гредите за църквата и за моста са даден от фабриката. До 50 години беше жив последния майстор, албанец, който е участвал в строежа на моста. Много от местните хора и белогвардейците са работили на доброволни начала за построяването и. Имало е и дарители -Душкови, дедо Коте, дедо Филе и други. Никаде не са записвали, хората са давали каквото са имали.
-В църквата видяхме, че има ваша дърворезбована икона.
-Да, след като консултирахме се в къщи, закупихме дървения материал и решихме да я подарим на черквата. Последната седмица работих отвън пред църквата,защото иконата е толкова голяма, че нямаше да излезе през вратите в къщи. Диаметъра на иконата е 2.10. Подарихме я през 2004 г. Дойде дядо Натанаил и я освети. Събраха се много хора, беще много тържествено. Това е икона на Св. Богородица с младенеца . Ширшая небес, това рисувана икона на Атон, видях я и реших да я направя дърворезба. За спасение на цялото ми семейство.
Интервю с дядо Станчо Стоев /жител на селото/
Разговаряме с дядо Станчо Стоев на 80 години, той е работил в книжната фабрика, като електротехник, днес е пенсионер и с голямо желание и любов помага в подръжката на църквата и църковния двор –негови са щъркелчета в двора, мелничката, малкото черешово топче и повечето от рисунките в детския кът на църквата.
-Дядо Станчо, от колко време се грижите за църквата?
-От няколко години -10 години, от както е дошъл сегашния свещенник. Нашата църква е много хубава.
-Дядо Станчо, какво ще ни разкажете за църквата.
-Първоначално хората от селото са живеели по-горе в „Махалата”, след след 1912 г. селото се освобождава от турците, хората са дошли тук и са започнали строежа на църквата. Имало е много емигранти от Русия, които са настанени в завода. Те правят църковен хор и участваха като имаше служба. Много от хората са дарили иконите на храма и техните имена са написани по тях.
-Дядо Станчо, какво си спомняте за завода?
-Много неща си спомням, защото тук е минал живота ми, дори съм направил албумче със събрани спомени. Книжния завод е произеждал 29 вида хартия и е давал препитание на много хора в Рилското корито.Собственика на фабриката се е грижил за работниците – храна, жилища, вода, хората са работили спокойно, имали са детска градина, здравна служба, стол, всичко обзаведено, хората бяха щастливи. Ако погледнете завода със комина, прилича на кораб с мачта. Имаше много деца, като цъфнеха тополите бяха като снежинки, бели, бели.
-Какъв е бил културния живот?
-Имаше библиотека, забави, театър и кино. За празниците имаше големи подготовки, представяха се пиеси, особено срещу Коледа, всички отиваха със семействата си. Оркестрите свиреха. Руснаците бяха аристократи, много образовани, владееха френски език, образоваха селските деца не само по езици, но и по литература, математика, музика.
-Вие учил ли сте езици?
-Веднъж отидох при една бабушка тук от завода. Тя ме попита дали знам руски, аз се опитах да чета, ама хъка, мъка…Тогава тя започна да ми преподава и по руски и по френски.
-Какво свързва църквата с големия поет Никола Вапцаров?
-Никола Вапцаров се запознава с Бойка тук на бараковския събор на 28 август, когато се празнува успението на св. Богородица по стар стил. Те са имали голяма любов и се венчават тук в нашата църква. Той е работил в завода от 1932 до 1936 г, като огняр и мащинист. Писал е много добри стихове и ние се гордеем с неговото творчество. През 1953 г се направи филм „Песен за човека” в който ние участвахме. Така в нашите сърца остана великия български поет Никола Вапцаров.
Забележителности
В селото може да посетите читалище „Никола Вапцаров“
На 8 км от селото се намира областния град Благоевград
На 30 км отстояние се намира Рилският манастир